– Келнер, на стената има хлебарка!
– Но това е пирон, госпожо.
– Келнер, пиронът пълзи!

Съдия към подсъдимия ловец:
– Защо застреляхте жертвата?
– Помислих, че е глиган.
– А кога разбрахте грешката си?
– Когато глиганът отвърна на огъня.

В училището учителката задала въпрос на класа: какво работят вашите родители? На Петя баща й – шофьор, на Гошко майка му – доктор, а Иванчо отговаря:
– А тати работи в стриптийз клуб – музикант.
Учителката изпада в ужас и вечерта отива на гости на семейството.
Вратата се отваря, бащата – дребен, плешив тип с големи кръгли очила, в апартамента навсякъде висят кабели, тонове
микросхеми. Учителката го пита:
– Вашият син, Иванчо, каза че работите в стриптийз клуб – музкант? Ама вярно ли е?
Таткото отговаря:
– А Вие мислите ли, че първокласник ще разбере, че баща му е специалист по протоколи TCP/IP в ethernet мрежите, на микро ниво?

Съдията:
– Следващият, който прекъсне заседанието,ще си отиде в къщи!
Подсъдимият:
– Ура!

Клиент, току-що наброил по някакво дело за защита значителна сума, пита адвоката си:
– И все пак не се ли страхувате от по-нататъшни трудности?
– О, не… Най-трудното мина.

Затворникът към тъмничаря:
– Моля ви да предадете това писмо на моя адвокат. Той е в съседната килия.

Двама съдии се напиват заедно, полицията ги арестува. За наказание всеки от тях трябва да осъди другия. Първият осъжда приятеля си на дребна глоба. Вторият осъжда колегата си на шест месеца затвор.
– Но защо? – пита клетникът. – Аз бях толкова снизходителен към теб!
– Зная, но много зачестиха случаите с пияни съдии. Ето, днес сте вторият.

– Свидетелю, познавате ли подсъдимия?
– Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка.
– Кога беше това?
– Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа…

– Но не можете ли в края на краищата да живеете честно? – пита съдията.
– Че кога – вие през цялото време ме вкарвате в затвора!