В крайбрежна кръчма се надлъгват стари моряци:
– Пък аз десет години живях на необитаем остров!
– Сериозно?! И как се прехранвахте?
– Като давах лодката под наем…

Албанските учени изобретили ново оръдие и един генерал отишъл да го изпита. Повъртял се генералът около оръдието, поогледал го и казал.
– Добре, всичко ми харесва и разбирам защо има дупка отпред, но защо по дяволите сте му направили дупка и отзад?
– Как защо, ами откъде ще се вкарва фунийката?

– Келнер, имам муха в супата! Моля да я смените!
– Съжалявам, нямаме други мухи.

– „Един професор се разхожда пред ВУЗ със забит нож в гърба“… – знаеш ли го този виц?
– Не, не го знам, но много добре започва.

– Господин фризьор,защо са ви толкова мръсни ръцете?
– Защото днес още на никого не съм мил главата.

Японска школа за пилоти-камикадзе. Инструкторът казва на новобранците:
– Гледайте внимателно! Ще покажа само веднъж…

Докторът продължително опипва гръдния кош на пациента със слушалката и накрая му казва:
– Хм… не знам и аз какво да мисля. Или стетоскопът ми е счупен, или отдавна сте мъртъв.

Човек влиза в кабинета на шефа си, качва се на бюрото му и започва да танцува.
В този момент влиза негов колега и му казва:
– Стига бе Тошко! Пошегувахме се, не си спечeлил джакпота…

На митницата в аерогарата пристига мъж с два куфара. Митничарят посочва първият куфар и пита:
– Какво има в този куфар?
– 25 000 лева
– ?
– Това са пожертвования! – скромно казва мъжът.
– Вие сигурно имате много голяма организация? – пита митничарят.
– А, не, работя сам!
– Тогава, сигурно сте ги събирали много време?
– Ами, около три месеца.
Митничарят недоумява, а мъжът пояснява:
– Отивам в тоалетната. Когато някой дойде да пикае, аз го хващам за оная работа, вадя нож и моля за пожертвование.
– И дават ли?
– О, дават и то щедри.
– Добре, а какво има в другия куфар?
– Разбирате ли, някой не дават…

В затвора:
– За какво лежиш?
– Гледах чужди карти.
– Хе, такива като тебе в казиното за пет минути ги хващат.
– А в Генералния щаб десет години не можаха да ме разкрият.