В едно село местните прелюбодейки отивали на изповед с думите „паднах от мостчето“. Отчето ги изслушвал и с разбиране им опрощавал греховете.
Добре, но този отец се споминал и дошъл млад свещеник, който не бил запознат с местните термини. Жените продължили да ходят на изповед с „паднах от мостчето“. Попчето, без да разбира за какво му говорят им казвал, че това не е голям грях.
Един ден му писнало и отишъл при кмета:
– Кмете, вземи го оправи това мостче, че жените по няколко пъти на седмица падат от него!
Кметът, знаейки местния жаргон само се засмял. Отецът му казал:
– Кмете, не се смей, защото само твоята жена тази седмица три пъти е паднала от мостчето!
В едно село местните прелюбодейки отивали на изповед с думите „паднах от мостчето“
Колата на една жена се разваля на пътя
Колата на една жена се разваля на пътя. Тя спира някакъв таксиметров шофьор и го моли да и помогне. Таксиметраджията се навежда над двигателя, а жената наднича през отворения капак и подпитва:
– Какво става? Голяма ли е повредата?
– Госпожо, как да ви обясня. Ако тази кола, беше кон, щях да ви посъветвам да го застреляте…
Американските тайни служби решили да изпратят шпионин
Американските тайни служби решили да изпратят шпионин във военното училище в Долна Митрополия. След 3 дена шпионина бил хванат и екстрадиран обратно в Америка. Шпионинът дал следното обяснение:
– Ами, на лекции, всички спят – само аз пиша и внимавам и затова ме хванаха.
Изпратили втори шпионин, по-квалифициран. След 3 седмици и него го хванали. Той обяснил:
– В лекциите всички спят – и аз спя. После обаче като се наспят всички бягат от часовете, само аз не бягам и затова ме хванаха.
След дълги тренировки, изпратили трети шпионин. След един месец обаче него също го хванали.
– А бе в лекциите – спя, после всички бягат: и аз бягам, обаче като се приберем по стаите си, всички цакат карти и табла – само аз си уча лекциите и затова ме хванаха.
След дълги съвещания Американците решили да изпратят най-добрият си шпионин… Него го хванали след 3 месеца… На въпроса защо и той се е издънил, шпионина обяснил:
– А бе, в лекциите всички спят – и аз спя, после всички бягат: и аз бягам, като се приберем по стаите си, всички цакат карти и табла – и аз цакам. Обаче – като дойде сесията, ВСИЧКИ СИ ВЗЕХА ИЗПИТИТЕ – САМО АЗ НЕ МОЖАХ!!!
Срещаме се случайно с един авер от казармата
Срещаме се случайно с един авер от казармата. Седнахме на по бира и се заговорихме за семейства, работа и стигнахме до хобита. Той се оказа запален рибар, а аз му казах, че се интересувам от психология, логика и философия.
– Че, то каква е разликата между тях?
– Срещаш двама човека – един чист и един мръсен. Кой ще се изкъпе?
– Мръсният.
– Не е вярно! Ще се изкъпе чистият, защото така е свикнал!
Това е психология.
Значи, пак срещаш двама човека – чист и мръсен. Кой ще се изкъпе?
– Чистият!
– Не е вярно! Ще се изкъпе мръсният, защото е мръсен!
Това е логика.
Пак срещаш двама човека – чист и мръсен. Кой ще се изкъпе?
– Па, е*а ли му майката, ти съвсем ме обърка…
– Ето това е вече философия!
Козметичен магазин пуска в продажба нов подмладяващ препарат
Козметичен магазин пуска в продажба нов подмладяващ препарат. Възрастна дама пита управителя:
– Кажете, моля, наистина ли това средство подмладява?
– Що за въпрос – отговаря управителят. – И още как подмладява!
И се обърнал към суетящата се зад щанда млада очарователна госпожица с думите:
– Мамо, дай на любезната ни клиентка една туба…
Съд. Съдят местната квартална хубавица
Съд. Съдят местната квартална хубавица. Става адвокатът:
– Господин съдия! Как може моята подопечна да е виновна? Вие само я вижте! Какви дълбоки очи. Прекрасна шия. Изумителни коси! А каква възхитителна гръд! Какво дупе! Какви крака! Аз свърших, господин съдия.
Съдията:
– Аз също, но моля това да не се протоколира. Няма никакво отношение към делото!
Добро утро, ученици, има ли отсъстващи?
– Добро утро, ученици, има ли отсъстващи? Няма, а… значи, отсъстващите ги няма, къде са Райко и Мариян, а Славчо къде е, дядо му ли починал, пак ли бе, колко дядовци има това момче?! Мимо, не щракай с писалката, изнервяш ме, Петре, махни си главата от прозореца, у вас ако искаш и в хладилника си я завирай, там си хващай менингит, не се ръчкайте с Калин! Митко, к’во ти е бе, мойто момче, ‘що мижиш като плъх в трици? Не виждаш, викаш, ами като не си си измил очите тая сутрин… А, ето ги и Тамара и Елза, къде скитате бе момичета? Мойто куче така скита, скита и му се случи една случка…
– Каква бе, господине?
– Окучи се, айде сядайте, къде са ви чантите, ти Румене пак ли нямаш писалка? Вземи тая на Мима, тя по-добре да няма, много си разсеяна, мойто момиче, тая функция не се пише „котана” а „котангенс”, Младене, слез оттам да не разбереш бързо разликата между треперя и трептя, Даринке, вдигни я тая глава, не сме толкова страшни, я по-добре излез на дъската, да видиш, че и там страшно няма, я по-добре не излизай, че с това темпо… кой е дежурен тука, кой е ръпал тая гъба, толкова ли няма какво да ядете?! Боряно, я отвори на втора страница, прочети какво пише там, що не можеш да прочетеш, забравила си буквите, а, нямате книги у вас, е, поне обелката от салама си прочитай, като го изядеш…
