Иванчо и Марийка решили да се женят. Единственият проблем е, че цялото село знае познава похотливите маниери на Марийка, но пазело обществената тайна, за да не се обиди Иванчо, както и да не се разсърдят старците на сватбата. Цяла вечер яли, пили и дошло време за първата брачна нощ. Иванчо, който също знаел тайната на Марийка, решил да й спести допълнителния срам:
– Марийке, слушай сега, знам, че не си честна – всички знаят. Трябва да измислим някакъв начин да зарадваме родата, в противен случай сватбата може и да се развали. Ще правим, каквото ще правим и като заспят всички ще отмъкна една бутилка вино и ще го разлеем по чаршафите и това ще показваме утре.
– Добре, съгласна съм.
Иванчо се промъкнал в ранни зори, отмъкнал една бутилка, но не разбрал, че вместо вино, взел ментата на баща си. Разсипали шишето в тъмното и заспали спокойни, че са избегнали този проблем.
На сутринта Иванчо става, събира чаршафа и отива да го показва на родата. Влиза в стаята, разпъва го доволно , а в средата се вее огромно зелено петно. Всички ахват от изненада, само дядото на Иванчо гледа щастлив и гордо заявява:
– Браво моето момче! Браво сине! Истински мъж си – даже си й спукал жлъчката!

Младоженка към съпруга си:
– Извинявай, скъпи, забравих да те предупредя – когато ме видиш ядосана, винаги слагай нещо на главата си, защото сега пак трябва да те превързвам!