Един човек отива в ресторант, поръчва си пилешка супа и три филийки хляб. Но още с първата лъжица изважда едно парцалче от супата. Вика келнера и го пита:
– Извинете! Защо в супата ми има парцалче?
Оня му отговаря:
– Е, за 35 стотинки черга ли искаш да ти сложим!?

Бисери на седмокласници по „Ангелинка“ на Елин Пелин, 2005г:

Леля Дъмша блестяла в стаята като икона на Света Богородица, а малката й щерка била като женски образ на Младенеца.

Лелята на лирическия герой, която била още старата майка на Ангелинка, стърчала в средата на стаята с двата си зеленясали зъби като пещера.

Леля Станка се гордеела заради градските проскубани пера на своята роднина Дъмша, защото те не можели по това време да се намерят в магазините на малкото село.

Службата на героя била по това време да пасе овцете и патките и да носи по някоя от тях на изгладнелите говедари, дето спели из планината. За благодарност те му позволявали да ляга в кошарите на топло.

Кравите тежко въздишали, докато мислели за главният герой, който дори не ги забелязвал в тъмнината.

Героят се страхуваше през нощта от дърветата, които простираха голите си клони като ръце на вещици, и виелицата, която духаше безспир като проститутка. Но ако видението за Ангелинка дойдеше навреме, то прогонваше първите видения.

Дъщеричката на леля Дъмша беше по-малка от момчето, но вече разбираше от дрехи и цялата се беше накичила с панделки и джунджурии.

Образът на Ангелинка е предвестник на еротичната литература в българското творчество.

Елин Пелин разказва за своята братовчедка, с която малко се познавали, но и до днес си спомня много ясно.

Една от отличителните черти на малката Ангелинка била нейната бяла рокля, която светела в тъмното.

Косата на момиченцето, което се оказало Ангелинка, била златна и светеща.

Момчето бързало да донесе цветя за гостите и се оплашило, че ще намокри скъпите им дрехи с росата.

В Елин Пелин всичко хубаво е положително.

Макар и гражданка, лелята изглежда не познавала съвременната козметика, понеже си ходела с космите по брадата, както я е майка родила.

Ако Ангелинка приличаше на майка си, щеше дни наред да стряска с вида си околностите.

За да стане богато, момчето не може да продължава в същия дух на срам и говедарство.

Той бил бедна душица – имал само едни гащи на гърба си.

Мутра седи в ресторант. По едно време вика сервитьора и му казва:
– Намали малко климатика, че умрех от жега!
Сервитьорът си отива. След пет минути пак го викат:
– Засили малко климатика, че умрех от студ!
Сервитьорът заминава. След пет минути:
– Намали го малко тоя климатик, бе! Умрех от жега тука.
Сервитьорът пак тръгва. Седящият на съседната маса мъж наблюдава всичко с интерес. След десетия път не издържа и вика сервитьора:
– Абе, как го търпиш тоя?
– А, все ми е тая, ние тук климатик нямаме…

Първото околосветско пътуване било извършено от Магелан.
За нещастие той бил убит на Филипините и екипажът се завърнал без него. Въпреки всичко покойният запазил добър спомен за пътешествието си.
(из кандидатстудентска работа)

Умряло полковото магаре. Погребали го, а на гроба му написали:
„Тук почива магарето Марко, любимо на целия полк. През живота си то ритна двама полковника, четири майора, десет капитана, 24 лейтенанта, 42 сержанта, 486 редника и една пехотна мина“…

В супермаркета:
– Поздравления! Вие сте стотният купувач, който се опитва да открадне тази камера за наблюдение.

Военни афоризми с непреходна стойност:

– Или ще престанете да пушите, или едно от двете!

– А ти да внимаваш! Аз понякога съм нормален, а понякога безпощаден!

– Атомната бомба винаги пада в епицентъра!

„Шокирана обстановка…“

– Кучето е животно, покрито с козина за носене на служба.

– Защо псувате! После с тези ръце хляб ще ядете!

– Всеки войник трябва да бъде или поощрен, или наказан.

– Всички отсъстващи да се строят в редица!

– Главата на войника е за да мисли, а мозъка – за да разсъждава!

– Не трябва да се чупи всичко – все на нещо трябва да се седи.

Военен преподавател:
– Менингитът е много страшна болест. От нея се или умира, или полудява. С брат ми сме я карали. Той умря, а на мен ми провървя.

– Що за неравен квадрат си нарисувал? Ти да не си далтонист?

– Управлението на волана служи за завиване наляво, надясно и в други посоки.

– Другарю полковник! Парадът ще бъде довечера, по изгрев слънце.

– Другарю курсант! Ако искате да кажете нещо, по-добре замълчете!

– Другарю курсант! Ако сте дебил, така и кажете, няма защо да чупите пистолета!

– Да мълчиш, когато те питам!

– Рота! Отначало да минат хората, а след това ще преминем ние!

– Вие какво, глупак ли сте? Не можете да помните? Тогава записвайте, както аз си записвам!

– Къде е Иванов? В лазарета боледува? А кой е разрешил?

– Цял ден съм седнал да ви стоя прав!

– Ще ви изведа в полето и като ви изправя до стената, такъв куршум ще ви тегля, че цял живот ще помните!

– Дежурния, там до прозореца дипломати стоят. Стройте ги до стената!

– Давам указание: равно поле – нито трап има, нито могила – и изведнъж зад ъгъла се появява танк…

– Полковниците не бягат, тъй като в мирно време това предизвиква смях, а във военно – паника.

– Ето, вие ще дойдете след 10 години и ще кажете: Другарю старши лейтенант…

– Келнер, в чинията ми има муха!
– Не се оплаквайте господине, в чинията ви също така има и супа!