Две мишки ядат лентата от филма „Отнесени от вихъра“ в мазето на едно кино в София. Едната мишка пита:
– Как ти се струва?
– Ами, да ти кажа честно, книгата ми хареса повече…

Прокурорът:
– Престъплението е извършено със замах, професионализъм, прецизност…
Обвиняемият се обажда:
– Колкото и комплименти да ми правите, пак няма да си призная!

Любовното обяснение на един счетоводител:

С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани.

Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна.

Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година?

Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна!

Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен!

Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог!

О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени?

По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно.

Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов!

О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси.

Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата.

Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор.

Твой вечен дебитор?

Наръчник на пилота

1. Всяко излитане е по желание. Кацането е задължително
2. Ако бутнеш щурвала напред, къщите стават по-големи. Ако го дръпнеш назад – смаляват се. Това правило важи докато не дръпнеш щурвала съвсем назад и не го оставиш там – тогава къщите стават много големи.
3. Летенето не е опасно! Катастрофите са опасни.
4. Винаги е за предпочитане да си долу и да съжаляваш, че не си горе, вместо да си горе и да съжаляваш, че не си долу.
5. Единственият път, когато имаш прекалено много гориво е когато самолетът ти се запали.
6. Витлото е един голям вентилатор в предната част на самолета, който служи да разхлажда пилота. Когато той спре, пилотът започва да се изпотява.
7. Когато изпитваш съмнения за височината, дай нагоре. Никой досега не се е сблъскал с небето.
8. „Добро“ приземяване е това, след което можеш да вървиш без лекарска помощ. „Страхотно“ приземяване е това, след което самолетът може да бъде използван повторно.
9. Учи се от грешките на другите. Няма да живееш толко дълго, че да ги направиш сам всичките.
10. Разбираш, че си се приземил без колесници, когато трябва да дадеш пълна скорост, за да стигнеш до рампата.
11. Вероятността да оцелееш е обратнопропорционална на ъгъла на приземяване. Колкото е по-голям ъгълът, толкова по-малка е вероятността и обратно.
12. Стой настрана от облаците. Добре осведомени източници твърдят, че някои планински върхове имат навика да се крият в облаците.
13. Винаги се опитвай да изравниш броя на излитанията с броя на кацанията.
14. Има три малки правила, които гарантират гладко кацане. За съжаление никой досега не е успял да ги открие.
15. Започваш с пълна торба късмет и празна торба опит. Номерът е да напълниш торбата с опита преди да си изпразнил тази с късмета.
16. Хеликоптерите не могат да летят – те са толкова грозни, че земята ги отблъсква.
17. Ако единственото нещо, което виждаш към прозореца, е земята, която става все по-кръгла и по-кръгла, и единственото, което чуваш, е вълнението, което се надига в салона за пътници, значи нещо не е наред.
18. Във вечната битка между птиците, изработени от алуминий, летящи със стотици километри в час, и земята, която се движи с нула километра в час, досега земята не е инкасирала нито една загуба.
19. Оглеждай се непрекъснато. Винаги има нещо, което си пропуснал.
20. Запомни, гравитацията не е просто идея. Тя е закон. И не подлежи на обжалване.

Гогол страдал от тройнственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствувал бъдещето, а между краката му била страшната действителност.
(из ученическо съчинение)

– Докторе, започнал съм да ставам сомнамбул. Разказват ми, че ставам нощем и страшни неща правя в съня си. А пък аз нищо не помня. Какво да правя?
– Ами като начало започни да разпръскваш кабърчета около леглото си…

Треньор се оплаква пред управата на футболния клуб:
– Настоявам вратарят да бъде наказан най-строго! Не стига че го срещнах в един бар, ами е казал и на жена ми.

Из кандидат-студентско съчинение:
„По това време е имало и жени-воеводки, които са обладавали по стотина-двеста яки мъже. Но това не било верният път за освобождението на България.“

Разговор по телефона между офицер и войник:
– Николов, запалихте ли камиона?
– Да, до преди малко го гасихме…

Срещнали се двама животновъди, единият от които с посинено око. Другият го пита:
– А бе, какво става, някой да не те е бил?
– То не е за разправяне. Имам една крава, и като сядам да я доя тя все ме удря с опашката си по лицето…
– И от това ли е посиняло окото ти?
– Не, омръзна ми и й вързах една тухла на опашката!