Из дневника на един американски летец:
Петък: Пихме с руските летци.
Събота: Щях да умра.
Неделя: Пак пихме с руските летци.
Понеделник: Защо не умрях в събота…

Обиколката на Франция.
Колоездач се откъсва от групата и дълго време кара съвсем сам по празните пътища.
Изведнъж усеща, че някой го настига. Натиска яростно педалите, но не може да се откъсне. Примирен, той се обръща назад и вижда, че след него кара строшен велосипед небръснат тип с омазано яке.
– Как мислиш, момче, – казва задъхан типът, – ще стигнем ли преди кръчмарят да е затворил?

Един овчар както си пасял овцете, те изведнъж избягали. Всичките 350 глави. Тръгнал той да ги търси и на отсрещният баир гледа – един орач си оре нивата. Отива овчаря до орача и му разправя:
– Абе, орачо, да си виждал оттука да минават 350 глави овце?
А оня му отвръща:
– Виж кво, аз съм орач! Ей ми го ралото, ей ми ги воловете, ей ми я земята! Имам два декара да ора, виж вече пладне стана, боли ме оная работа за твоите овце!
– Абе, орачо, моля те, кажи ми! Тва са 350 глави, жената ша ма убий, до просешка тояга ша стигна, кажи ми само дали са минавали оттука!
А орачът му ока:
– Виж кво, аз съм орач! Ей ми го ралото, ей ми ги воловете, ей ми я земята! Имам два декара да ора, виж вече пладне стана, боли ме оная работа за твоите овце!
– Абе моля ти се, бе орачо, кажи ми само на към тоя хълм ли отидоха или към оня!
А орачът отговаря:
– Виж кво, аз съм орач! Ей ми го ралото, ей ми ги воловете, ей ми я земята! Имам два декара да ора, виж вече пладне стана, боли ме оная работа за твоите овце!
И така около 30 пъти… Овчарят разбрал, че пустият орач не ще му помогне и тръгнал пак да си търси пустите овце. В тва време гледа по пътя – колоездач. Отива при него и му говори: – Абе, колоездачо, да ти се оплача. Както си пасях овцете и те взеха, че избягаха. Тръгнах аз да ги търся и гледам ей оня орач си оре нивата. Отивам при него и му викам: „Абе, овчарю, да си виждал оттука да минават 350 глави овце?“ А той ми отговаря: „Виж кво, аз съм орач! Ей ми го ралото, ей ми ги воловете, ей ми я земята! Имам два декара да ора, виж вече пладне стана, боли ме оная работа за твоите овце!“ И аз казвам: „‘Абе, орачо, моля те, кажи ми! Тва са 350 глави, жената ша ма убий, до просешка тояга ша стигна, кажи ми само дали са минавали оттука!“ А той, пустия пак ми вика: „Виж кво, аз съм орач! Ей ми го ралото, ей ми ги воловете, ей ми я земята! Имам два декара да ора, виж вече пладне стана, боли ме оная работа за твоите овце!“ Аз пак му се моля: „Абе моля ти се, бе орачо, кажи ми само на към тоя хълм ли отидоха или към оня!“ И той пак ока: „Виж кво, аз съм орач! Ей ми го ралото, ей ми ги воловете, ей ми я земята! Имам два декара да ора, виж вече пладне стана, боли ме оная работа за твоите овце!“…
И така, разправя му всичко това около 30 пъти, а колоездача го изглежда от глава до пети, след това оглежда и орача и пита:
– Абе вие кво ся, искате да ми откраднете колелото ли?

Подсъдимият казва на прокурора:
– Но аз изобщо не съм виновен! Невинен съм!
– Всички казват така…
– Ето, виждате ли, значи съм прав!

Разговарят двама музиканти.
– Смятам да се женя, колега, но как мислиш – може ли един гений да бъде примерен съпруг?
– Не зная. Питай жена ми…

Мъж и жена се връщат от погребение на тъщата в крематориум. Жената казва:
– Нека сложим урната с праха на мама на пианото. Тя толкова обичаше да ме слуша как свиря… Нека ми се порадва още.
Мъжът:
– По-добре да сложим праха в пясъчния часовник, да свърши малко работа и тя поне след смъртта си.

Изпит за професионална пригодност в Н-то РПУ. Показват снимка на човек в профил. Задачата е да се отбележат особените белези. Влиза първият:
– Човекът е с едно ухо!
Влиза втория:
– Човекът е с едно ухо!
Третият:
– Този носи контактни лещи!
Проверяващият гледа в досието – вярно:
– Браво! Как познахте?
– Ами, човекът е с едно ухо, как да сложи очила?

Гостът:
– Извинете, госпожо, защо вашето куче ме гледа така?
– Не му обръщайте внимание! То прави така винаги когато някой яде от чинията му.

Две жени от село отишли на гинеколог.
Стоят и чакат в приемната на кабинета и слушат разговор между госпожите от града:
– А на мен доктора ми каза, че матката ми е…
– А моята матка пък била…
След малко едната селянка побутнала другата и казала:
– Ама Маро, хората матки имат, ами ние къде сме тръгнали с тез прости путки?