В далечния Север е извършено престъпление. Полицията разпитва заподозрян ескимос:
– Какво правихте през нощта от петнадесети ноември до трети април?

Няколко наркомани, предварително надрусани, тръгнали на дискотека. По едно време пристигат – наоколо шум, мигащи светлини… Захванали да танцуват – час, два, три… По едно време единият малко се освестил и викнал:
– Момчета! Какво правим ние бе! Ние сме още на светофара!

Двама шефове си говорят.
– Какво прави готината ти секретарка?
– Уволних я. Извъртя ми страхотен номер. Един ден влизам в кабинета, а тя ме посреща с „Имам една изненада за Вас“ – и излезе. След малко се появава цялата ми дирекция на вратата, носят цветя, бонбони, коняци… Скандират: „Честит рожден ден, господин Директор“…
– Е, какво лошо има в това?
– Ами аз вече се бях съблякъл.

На покойния артист Асен Миланов се приписват следните думи:
– Остарях, остаряаах. Косата ми опада, зъби не ми останаха, ръцете ми треперят, нищо не мога. Сал едното любене ми остана.

През зимата мъж се заблудил в гората. Върви и крещи:
– Помогнете ми, спасете ме!
Изведнъж чувства как някой го тупа по рамото. Обръща се – мечка.
– Защо не ми даваш да спя?
– Загубих се в гората!
– Е, защо крещиш?
– Ами, да ме чуе някой.
– Е, аз те чух. По-леко ли ти е сега?

Шеф на ресторант към гост:
– Нашият ресторант е от категория лукс! Сметката на клиентите се носи от кардиолог!

– Келнер, някой ми е откраднал чадъра!
– Пада ви се. Нали ви казах да не говорите толкова високо, че днес ще вали.

Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил:
– А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка.
На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея:
– Аз съм ангел и искам да те позная!
– Но аз съм божа жена, не може!
– Аз съм ангел, слушай ме!
– Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира.
„Познал“ я отзад, махнал си чаршафа и казал:
– Уааа… не съм ангел!
Монахинята си махнала расото:
– Уааа… аз съм кондуктора!

От фронта съобщават в щаба, че готвачът на трета рота е убит – прегазил го е танк.
– Иди да съобщиш на жена му – казва ротният на някакъв редник. – Но внимавай, глупако! Да й предадеш новината внимателно, тактично!
Редникът отива в дома на покойника. Посреща го съпругата.
– Вашият съпруг, мила госпожо, беше нисък и дебел, нали? – пита войникът.
– Да, защо?
– Защото сега е… висок и слаб!

– Погледнете тоя идиот – от половин час лази по земята да търси монета от десет пенса!
– А вие откъде знаете какво търси?
– Аз я прибрах!