Разговарят двама стари приятели:
– Къде си счупи реброто?
– В собственото легло.
– Как успя?
– Ето така. Гушнах жената и казах „Миче, хайде да се любим…“, а тя леко се завъртя и ми заби един лакът в ребрата.
– Аууу, че е гадна! Често ли прави така?
– Не, само като объркам имената…

Снощи жената ми ровичка в телефона:
– Скъпи, какъв е тоя номер „Жана Прост*тутка?“
– Ами прост*тутка, понякога и звъня.
– Ти кой ще лъжеш, бе! Това е някоя твоя клиентка и пак ще работиш в почивните дни, работохолик нещастен…

– Напоследък си много нервен. Нещо да не се е случило?
– Не, просто имам едни лоши предчувствия…
– Какви по-точно?
– Ами, бившата ми жена се е развела с четвъртия си съпруг и се е омъжила за първия.
– И?
– Аз и бях вторият!

Скоро имах рожден ден… Събудих се сутринта, загледах очаквателно жена ми, но очевидно беше забравила… Децата също бяха забравили… Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
– Добро утро шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
– Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
– Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
– Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други! А аз седях на дивана… чисто Гол!

– Сине, ела сега да пийнем по една ракия.
– Ама, тате, малък съм още!
– А бе, малък. Аз съм голям… ама заедно написахме домашното!

След бурна нощ младеж и девойка разговарят:
– Зайо?
– Да, мечо?
– Ще направиш ли кафенце, сърчице мое?
– Разбира се, злато.
– Знаеш ли, къде стои, пиле?
– Естествено, съкровище!
В този момент и двамата се втренчват един в друг:
– И ти не се сещаш как се казвам, нали?!

В хола, на стената бил закачен арбалет.
Синът пита:
– Тате, това оръжие, какво е?
– Сине, това е старинно оръжие. – отговорил бащата
– Хайде да го изпробваме?
Бащата се съгласил. Заредил арбалета и стрелата изхвърчала през прозореца и на двора.
– Сине, тичай да донесеш стрелата, а аз отново ще заредя.
Синът се връща след известно време.
– Тате имам две новини за теб. Една лоша и една много лоша. С коя да започна?
– Давай лошата.
– На съседа х*я е пробит.
– А, другата?
– И на мама двете бузи…

Прибира се жената в къщи, твърдо решена да скрои номер на мъжа си. Написала следната бележка:
-Жоре, всичко свърши. Писна ми, не издържам вече, край! Напускам те..
Оставила бележката на масата, скрила се и зачакала..
Прибира се съпругът, прочита бележката и веднага взима телефона и звъни..
-Скъпа, напуснах я тая мойта вещица, трябваше да го направя още преди пет години, когато те срещнах. Сега съм само твой, след десет минути съм при теб..
Взел бележката, дописал нещо и бързо се изнизал. Жена му, разстроена от ефекта на шегата си, излязла от скривалището си и едвам сдържайки сълзите си прочела написаното:
-Виждаха ти се краката , отивам за хляб.

Бащата мели месо за домашни суджуци.
Прибира се 16 годишната щерка с някакъв младеж и заявява:
– Тате, това е Иван. От днес той ще живее у нас!
Бащата без да прекъсва заниманията си:
– Чудесно! И без това от Пешо почти нищо не остана…