По време на обяд.
– Семейният живот е една лотария – казва по едно време бащата.
– Все някой печели.
– При вас кой спечели? – пита детето.
– Разбира се, баща ти! – бързо отговаря майката.

Мъж и жена си говорят:
– Ти ми обеща да се омъжеш за мен – казва жената.
– Малко ли е, че съм ти обещал – отговорил мъжа.

В парка, на пейка седят момче и момиче. Момичето го гали по косата и пита:
– Миличко, защо са ти толкова дълги миглите?
Момчето:
– Защото, като малък много съм плакал.
Момичето:
– Ами, да беше пишкал повече…

– Мамо, ще се женя за Румето!
– Но, нали преди седмица се сгоди с Мичето?!
– Е, Мичето може да почака малко…

Гошо има хубава съседка.“Как да я впечатля, че да я сваля“. Мисли…мисли и го озарява страхотна идея:
– Ще взема да си боядисам коня зелен, а тя като ме срещне ще ми каже:
– Какъв хубав зелен кон имаш Гошо. Пък аз ще и кажа: Ти остави зеления кон ами аз съм ти много навит дай да се н…..м. „Взема Гошо зелена боя, грабва баданарката и коня е вече зелен. Изкарва го на улицата, напред, назад съседката я няма. Прибира го и се отправя към кръчмата да удари една-две. И не щеш ли насреща му съседката:
– Хайде комшу у дома, че моят е с комбайните за две седмици. Както съм ти навита…Гошо развълнуван и отговаря:
– „Ти остави тая работа ами ела да видиш какъв зелен кон имам“.

Трима тираджии си говорят и се оплакват един на друг, ама и тримата посинени. Първият казва:
– Леле, ако знаете какво ми се случи снощи! Пребирам се аз от курс и сядаме с жената хапваме, пийваме и си лягаме. Правим ние каквото правим и аз на сутринта по навик и оставям на възглавницата 100 евро и тя като ме почна бой, бой за това съм целия син.
Вторият казва:
– А, това твойто нищо не е. Прибирам се аз от курс хапваме пийваме с жената и лягаме, правим каквото правим и на сутринта по навик и оставям 100 евро на възглавницата, а тя ми връща 50 евро. Мале, като, я почнах аз, бия ама и тя мен бие. Та за това съм син и със счупена ръка.
Третия казва:
– Охо това вашето нищо не е. Прибирам се аз от курс и сядаме с жената хапваме, пийваме и си лягаме правим каквото правим и по погрешка някой звъни на вратата и жена ми по навик вика:
– Оле, мъжът ми се прибира. Пък аз по навик скочих през терасата. Та, затова съм в инвалидна количка сега.

Жена се връща от нощна смяна и се оплаква на съпруга си:
– Какво нахалство само! Петров ме целуна!
– Как така те целуна?!…Още сега ще го намеря и ще му размажа физиономията!
– Моля ти се, недей! – снишава глас жената.
– Може да не е бил Петров…Изведнъж лампите угаснаха в цеха и…някой ме целуна.
– Но ти нали каза преди малко, че е Петров…
– Тъй де, казах, защото Петров и друг път ме е целувал.

В аптеката идва ред на малко момиченце:
– Искам 20 презерватива! – високо казва то. Аптекарят му прави забележка.
– Първо! Не говори толкова силно, второ – това не е за деца, трето – не можа ли баща ти да дойде сам?
– Първо – отговаря детето:
– Мен са ме учили да говоря високо и ясно, второ – това не е за, а е против малки деца, трето – не са за татко, а за мама, която заминава командировка!

Прибира се съпругът вечерта и жена му го посреща с прегръдки.
– Скъпи, усещаш ли нещо интересно?
– Какво новата ти нощница ли?
– не, обръснах си гърба.

Една жена родила две деца. Едното го кръстила –  Няма да ти кажа, а другото Мозък. Един ден те се разхождали в парка. На Мозък му се доходило по малка нужда и отишъл в храсталака. А, другото момче срещнало един полицай. Полицаят го попитал:
– Абе, дете как се казваш?
– Няма да ти кажа!- отговорило момчето.
– Абе, дете как се казваш? – попитал пак полицаят.
– Няма да ти кажа!- отговорило отново момчето.
– Абе, дете ти мозък имаш ли? – попитал полицаят.
– Да, там зад храстите пикае!