– Скъпа, прибрах се.
– Е, ти наистина си ненормален! Откъде взе ключове за апартамента ми?

Отначало към момичетата се обръщаме с агънце, пиленце…
По-късно животните порастват

Луда любов, разхвърляни дрехи, нажежен въздух. Към 4 сутринта младоженеца казва:
– Мила, ще ми подадеш ли чаша вода!
От хола свекървата се обажда:
– Петьо, както си са запотил, остава и студена вода да ми пиеш сега!

В: въпрос от родителите..
О: какво казвам..
О: какво действително казвам..
***
В: как си?
О: добре съм
О: нека да пропуснем този въпрос.. звуча ли добре?

В: храниш ли се редовно?
О: да, храня се редовно
О: за редовно е редовно.. за колко често е друг въпрос.. в последно време ям.. веднъж на два дни.

В: не се преуморяваш, нали?
О: мне.. вечер излизаме със съквартирантите..
О: ами изкарвам по-голямата част отденя в офиса.. вечер като се прибера и си мисля какво ще правя на следващия ден.. не е психична преумора, просто физически тялото ми неиздръжа..

В: забавляваш се, нали?
О: е не всеки ден..
О: до момента не съм ходил на диско, бар или кафе, ако това питате..

В: с парите как си?
О: идеално..
О: абе клонят към нулата.. особено след като услужих на съквартиранта.. но ще се оправим

В: ако ти свършат ще кажеш?
О: да, но ако свършат..
О: да, да.. да не съм луд да кажа..

В: готвиш ли се за изпит?
О: в уикенда ще решавам задачи..
О: уикенда ще си мисля за един тон неща, сред които не влиза учене..

В: как е общото настроение?
О: перфектно, малко ми липсват приятелите..
О: когато остана сам (това е вечер) направо се сривам.. иска ми се да рева с глас.. това е невъзможно разбира се.. но се свиква с това..

В: ако има нещо, каквото и да е, ще се обадиш, нали?
О: разбира се..
О: ако живота ми зависи от това, да..

В: а сега какво правиш?
О: прибирам се от работа..
О: вървя към раковски / софия (от витоша)

В: какво правиш уикенда?
О: разхождам се..
О: разхождам се към раковски или из витоша..

В: и като имаш време ще се обаждаш нали?
О: да
О: надали..

и баща ми добавя..

З: и умната..
О: да..
О: баща ми няма как да не е умната..

З: да не се напиваш много
О: ок
О: не пия дявол го взел..

З: да внимаваш с гаджетата, само с презервативи
О: разбира се
О: и къде да ги срещна тея гаджета? аз едно кафене незнам в плд.. за дискотека да не говорим..

Семейство майка, баща и син решили да отидат в зоологическата градина. Обиколили всички места и видели какви ли не животни. Най-накрая се спрели пред клетката на слоновете. Момчето ги огледало внимателно, забелязало члена на мъжкия слон и попитало:
– Мамо, какво е онова нещо, дето виси на слона?
– Това, сине, е хоботът.
– Не, погледни от другия край.
– Това, сине, е опашката на слона.
– Не, мамо, онова отдолу.
Жената замълчала объркано и накрая отсякла:
– Това не е нищо.
Майката отишла да купи сладолед, а момчето, останало незадоволено от отговора й, се обърнало към баща си със същия въпрос:
– Татко, какво е онова нещо, дето виси на слона?
– Това е хоботът, сине – отвърнал бащата.
– Не, питам за онова в другия край.
– А, това е опашката.
– Не, татко, онова отдолу – казало отчаяно момчето.
– Това е половият орган на слона, сине. Защо питаш?
– Ами мама каза, че това е нищо – казало момчето.
– Ех, сине – въздъхнал бащата. – Страшно разглезих майка ти…

– Тате, ти бил ли си програмист?
– Да, двама.

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Една семейна двойка се преместила да живее в нов апартамент. Първата сутрин в новото жилище, когато жената се събудила, погледнала през прозореца и видяла съседа, който простирал своето пране.
– Погледни този колко е мърляв! Виж всички тези петна по дрехите, които простира! Ужасно е! – казала възмутена тя на съпруга си.
Но той не й обърнал внимание на думите й и продължил да чете вестника.
– Може би не знае как да си изпере дрехите! Може би трябва да отидем и да му обясним, да му предложим помощ. – продължила да мрънка тя.
И всеки път, когато погледнела към прозореца на съседа започвала да мърмори колко е немърлив и колко е мръсно прането му.
На следващата сутрин жената станала. Направила си кафе и погледнала към прозореца на съседа за пореден път:
– О! Днес дрехите са чисти. Вероятно се е научил как да ги пере! – възкликнала изненадана.
– Не, не е това – отговорил съпругът й, докато се подсмихвал. – Днес аз просто се събудих малко по-рано и измих прозорците.

БРАК
– Жената се омъжва за мъж, като очаква той да се промени с годините, но той така и не го прави.
– Мъжът се жени за жена, като очаква с годините тя да не се промени, но тя го прави.

ТРЕВОГИ ЗА БЪДЕЩЕТО
– Една жена се тревожи за бъдещето, докато не си намери съпруг.
– Един мъж въобще не се тревожи за бъдещето си, поне докато не си намери съпруга.

УСПЕХ
– Успешният мъж е този, който изкарва повече, отколкото жена му може да похарчи.
– Успялата жена е тази, която може да си намери такъв мъж.

ДЕЦА
– Жената знае всичко за децата си – кога имат час при зъболекаря, какви са оценките им в училище, кога имат концерт или мач и т.н.
– Мъжът е информиран за това, че в къщата живеят още някакви нисички хора, за които обаче не знае много.

ПРЯКОРИ
– Ако Ели, Петя и Мария излизат на обяд, те ще се наричат една друга Ели, Петя, Мария или в краен случай Мило, Миличка и от сорта.
– Ако Петър, Александър и Костадин излизат на обяд, ще се чуват имена като „идиот“, „нещастник“, „дебел“ и много други подобни, но много по-нецензурни наименования.

СМЕТКАТА
– Когато сметката дойде, Петър, Александър и Костадин изваждат по 10 лв . всеки, дори общата сметка да е 25 лв . и не търсят ресто.
– Когато сметката на Ели, Петя и Мария дойде, настават едни сметки, едни калкулации…

ПАРИТЕ
– Един мъж би си купил нещо, което струва 5 лв ., всъщност струва 3лв ., но му трябва.
– Една жена би си купила нещо, което е намалено на 3 лв ., а реалната му цена е 5 лв ., но пък всъщност не ѝ трябва.

В БАНЯТА
– В мъжката баня има приблизително 6-7 неща – четка за зъби, паста за зъби, шампоан, самобръсначка, пяна за бръснене (може и без нея), сапун, хавлия и евентуално гребен.
– В дамската баня могат да бъдат открити около 300 различни и уникални предмета, от които средностатистическият мъж разпознава около 20.

СПОРОВЕТЕ
– Във всеки един спор жената има последната дума.
– В спор мъжът, ако е мъж на място, може и да има последните две думи – „Да, скъпа“.

Дъщеря казва на майка си:
– Мамо, когато вчера те нямаше вкъщи, тате доведе една леля, сложи я на леглото….
– Дъще, таткото ти ще се прибере довечера и на вечеря ще разкажеш всичко какво е правил – прекъсва я майката.
Сядат да вечерят. Дъщерята:
– Мамо, когато вчера те нямаше вкъщи, тате доведе една леля, сложи я на леглото, свали и гащите и си мушна това дето чичо Иван ти беше пъхнал в устата онзи ден.