На някаква сватба станало сбиване и всички били прибрани в ареста.
Върви съдебен процес. Съдията пита единият от участниците:
– Разкажете ми откъде започна скандала?
– Аз съм чест гост на сватбите в нашия район, винаги ми разрешават да танцувам с булката първия танц. Танцуваме си ние първия танц, след това започва втория танц, ние продължаваме да танцуваме, след това трети танц….. Изведнъж младоженеца скочи от стола затича се към нас и с всички сили ритна жена си между краката.
– О-о-о, той, сигурно е нанесъл големи вреди.
– Вреди?! Тоя ми счупи три пръста на дясната ръка!

– Обвиняеми, с какво ударихте тъща си?
– С едно вестниче…
– А какво имаше в него?
– Ами една щангичка…

Най-важното е жената да е интелигентна и хубава, няма нищо, че е много богата.

В погребалното бюро:
– Какви ковчези предлагате?
– Ами ето тук едни много хубави, за 500 лева.
– А не, много скъпо е. Нещо по-евтино?
– Ами тук едни прилични за 300.
– Не, и това е много.
– За 50 имаме едни от шперплат…
– Скъпо е, няма ли нещо по-евтино?
– Ама вие кого погребвате?
– Тъщата.
– Така да бяхте казали. Донесете я тука да й сложим едни дръжки за два лева.

Как един мъж ще каже тактично на една жена, с която е на вечеря в ресторант, че отива до тоалетната:
– Извинете ме госпожице, отивам да се ръкувам с един приятел, с когото по-късно смятам да ви запозная!

Баща напътства сина си:
– Сине, ти трябва сериозно да помислиш, преди да се решиш на женитба. Това вероятно ще бъде твоето последно самостоятелно решение. Всички следващи решения ще взема жена ти…

Един човек провесил тъщата си през 18-ия етаж на един блок. Тя започнала да му се моли, а той и занареждал:
– Виж сега, мамо, помниш ли Иванов от съседния вход как отрови тъща си? А помниш ли Петров как миналия месец закла тъща си? А аз сега само те пускам…

– Чух, че вчера си се омъжила. Как прекара сватбената нощ?
– Както всички останали.

Към родилния дом с голяма скорост приближава кола. Спира рязко.
Шофьорът изскача от колата, поглежда към задната врата и изкрещява:
– Божичко, забравих жена си вкъщи!

Една студентка (скромна) щяла да се омъжва за арабин.
В деня на сватбата майка й й казва насаме:
– Дъще, довечера като си легнете – мъжът ти ще си поиска това, което му се полага. Ти не трябва да се дърпаш, но запомни – арабите обичат да го правят и на другото място, а не само където трябва. Ти не трябва да му позволяваш.
– Добре, мамо.
Всичко минало както трябва.
След година и половина арабинът взел че си поискал и на другото място, а жена му казала:
– Не – в никакъв случай – по-скоро ще умра!
А арабинът учуден попитал:
– Чакай – ама няма ли да правим деца?