Двама младоженци отиват на море, за да прекарат там медения си месец. Намират си малка романтична квартира със симпатична хазайка и се прибират в нея. Минава ден, те не излизат, минава втори – те все още не излизат, минава трети ­ те са вътре.
Хазайката им не издържала, отишла до врата, почукала и им казала мило:
– Какво правите, милички? Не сте излизали вече три дни. Сигурно сте ужасно гладни, нека ви направя нещо за хапване! Отвътре се чул гласа на младоженеца:
– Не се пртеснявай, хазайке! Ние тук ядем плодовете на любовта!
А тя отврънала:
– Добре, моето момче! Само че обелките не ги изхвърляйте през прозореца, че на съседа няколко гъски вече се задушиха.

Момиче се моли:
– Господи, не искам нищо за себе си! Моля те дай на мама хубав и богат зет!

– Добър ден, г-н Петров! Нали позволявате да изведа дъщеря ви на разходка в парка? Между другото, кажете ако искате и на вас да вземем нещо от аптеката.

Младежът повтаря:
– Скъпа, обичам те, обичам те! Бих жертвал всичко заради теб, обичам те повече от всичко на света.
Девойката си мисли:
„Хъм, май не съм му съвсем безразлична?“

Някакъв пита годеницата си:
– Аз ли съм първият мъж в живота ти?
– Да, кълна се в децата си!

Момичета! Недейте да чакате красивия принц да дойде на бял кон!
Най-често идва само конят!

Попитали един човек колко деца има. Той отговрил:
– Ами шест.
– Сигурно много обичате децата?
– Децата не толкова, но правенето им…

Между приятелки.
– Чух, че си се омъжила.
– Да, вярно е.
– Е, как е, по-добре ли стана?
– Не е по-добре, но е по-често…

– Скъпи, все си мисля че ме обичаш само защото чичо ми остави толкова голямо наследство.
– Няма нищо такова. Щях да те обичам и ако някой друг ти беше оставил наследство.

– Прибирам се оня ден от командировка, и първата ми работа – поглеждам в гардероба. Няма никой. Гледам и под леглото – и там няма никой. В банята – никой. В килера – никой. В цялата къща няма никой.
– Ами жена ти?
– Каква жена бе, аз съм ерген.