Приятелка пита младоженката няколко дни след сватбата:
– Е, как е сега секса?
– Лошо. Тъкмо почнем, и мъжът ми се върне от работа.

Ден след сватбата младоженката се обажда на майка си и разказва през сълзи:
– Ужас, скарахме се с мъжа ми! Такъва скандал, такава караница!
– Няма страшно, във всяко семейство се случва. Успокой се.
– Добре, щом казваш. А с трупа какво да правя?

Срещат се двама приятели:
– Какво става с тебе?
– Ами ожених се.
– И как е жената?
– Много е добра – готви вкъщи, чисти, гледа ме…
– А красива ли е?
– Всички казват – жива Богородичка.
– Как така?
– Ами ела ми на гости да видиш.
Отиват у младоженеца, звънят, булката отваря вратата. Гостът почва да се кръсти и ужасено да шепне:
– Дево Марийо, пресвета Богородичке, Дево Марийо, пресвета Богородичке…

Младеж пита приятелката си:
– Как е, хареса ли ти годежния пръстен, който ти подарих?
– Да, и на приятелките ми им хареса. А две даже го познаха.

Между приятелки:
– Вярно ли е, че се жениш за годеника ти само заради парите му?
– Гледай какви мръсни клюки разправят хората… Та аз даже не го знам колко милиона има!

– Защо не се ожениш? Понякога човек има нужда от жена!
– А на теб като ти се припие, да не би да си купуваш кръчма!

– На кого прилича бебето?
– На татко си – през цялото време спи, а като се събуди, веднага налапва шишето.

– Колко плати на попа за венчавката?
– Три лева.
– Само толкова? Той остана ли доволен?
– О, да! Дори ми върна един лев ресто, след като погледна булката…

Разговарят момче и момиче.
– Знаеш ли – казва той, – ние сме четири деца и всеки си има свой сребърен прибор за хранене!
– Това не е нищо – отговаря тя. – Ние сме седем братя и сестри и всеки си има свой собствен баща!

18-и век. Стои младежът и гадае на маргаритка:
– Обича ме, не ме обича… Обича ме, не ме обича…
19-и век. Стои младежът и гадае на маргаритка:
– Ще ми даде, няма да ми даде… – Ще ми даде, няма да ми даде…
20-и век. Стои младежът и гадае на маргаритка:
– Ще ми стане, няма да ми стане… – Ще ми стане, няма да ми стане…