Мъж на средна възраст, с приличен личен бизнес

Мъж на средна възраст, с приличен личен бизнес, назначава младо момиче за секретарка. За да я въведе в естеството на производството на сладкарски изделия, с каквито междувпрочем се занимавал, я заразвеждал из цеховете и заобяснявал:
– Тук се подготвя тестото за кроасаните.
– Иииии, баси якото… – изцвилила възторжено ефектната блондинка, с гръдна обиколка колкото на средно голяма летяща чиния и крака дълги като извинение на изневеряващ мъж.
– А тук се приготвя сладоледа.
– Иииии, баси якото…
– Това е цехът за опаковки.
– Иииии, баси якото…
Еднотипната реакция леко подразнила шефа и той попитал:
– А освен „Иии, баси якото…“ друго можеш ли?
– Да, правя хубави свирки.
– Иииии, баси якото…

Запъхтян американски войник дотичва при една монахиня

Запъхтян американски войник дотичва при една монахиня:
– Моля, моля, може ли да се скрия под расото ви?! Ще ви обясня после.
Монахинята се съгласила. След малко пристигат двама военни полицаи:
– Сестра, извинете, да сте видели случайно един войник?
Монахинята отговорила, че е отишъл нататък. След като отминали, войникът излиза изпод расото:
– Не зная как да ви благодаря… Разберете, аз просто не искам да ходя в Ирак…
Монахинята отговорила, че напълно го разбира.
– Знам, че е неприлично, но ще кажа, че имате много хубави крака!
– Ако беше погледнал още по-нагоре щеше да видиш и какви готини… топки имам. И аз не искам да ходя в Ирак!

Как отиваш на работа?

– Как отиваш на работа?
– Със зор!
– С какво имах предвид!?
– С псувни.
– Оффф… Питам те с какво стигаш до работата?
– С депресия!

Шеф към секретарката

Шеф към секретарката:
– Мария, събери всички колежки от офиса и отделите! Ще си правя селфи с всички ви.
– Еххаа, страхотно… и защо така решихте?
– Ще показвам снимката на жена си, да види, че с такива грозотии няма как да кръшкам…

Професор дълго и мъчително изпитва студент

Професор дълго и мъчително изпитва студент, за да му пише тройка. Накрая вече уморен казва:
– Добре, кажи нещо, което си чел от лекциите.
Студентът мълчи.
– Добре, добре… тогава поне кажи кой ви четеше лекциите?
Студентът отново мълчи.
– Ще ти дам насочващ въпрос: ти или аз?

Американските тайни служби решили да изпратят шпионин

Американските тайни служби решили да изпратят шпионин във военното училище в Долна Митрополия. След 3 дена шпионина бил хванат и екстрадиран обратно в Америка. Шпионинът дал следното обяснение:
– Ами, на лекции, всички спят – само аз пиша и внимавам и затова ме хванаха.
Изпратили втори шпионин, по-квалифициран. След 3 седмици и него го хванали. Той обяснил:
– В лекциите всички спят – и аз спя. После обаче като се наспят всички бягат от часовете, само аз не бягам и затова ме хванаха.
След дълги тренировки, изпратили трети шпионин. След един месец обаче него също го хванали.
– А бе в лекциите – спя, после всички бягат: и аз бягам, обаче като се приберем по стаите си, всички цакат карти и табла – само аз си уча лекциите и затова ме хванаха.
След дълги съвещания Американците решили да изпратят най-добрият си шпионин… Него го хванали след 3 месеца… На въпроса защо и той се е издънил, шпионина обяснил:
– А бе, в лекциите всички спят – и аз спя, после всички бягат: и аз бягам, като се приберем по стаите си, всички цакат карти и табла – и аз цакам. Обаче – като дойде сесията, ВСИЧКИ СИ ВЗЕХА ИЗПИТИТЕ – САМО АЗ НЕ МОЖАХ!!!

Млад журналист носи на главният редактор своята първа статия

Млад журналист носи на главният редактор своята първа статия. „Млада секретарка постъпи на работа. На вторият ден директорът я облада.“
– Колега, статията е добра, обаче, липсва работническата класа.
Журналистът направил корекция. „Млада секретарка постъпи на работа. На вторият ден директорът я облада. На двора Пешо и Гошо бичат трупи“ и пак носи.
Гл. редактор чете.
– Браво колега. Много добре. Работническата класа я има. Обаче, партията не се забелязва. Поне намек.
Журналистът коригира. „Млада секретарка постъпи на работа. На вторият ден директорът я облада. На двора Пешо и Гошо в червени потници бичат трупи“ и пак носи.
Много добре, млади колега. Работническата класа я има. Партията се забелязва. Обаче, я няма вярата в утрешният ден.
Журналистът коригира. „Млада секретарка постъпи на работа. На вторият ден директорът я облада. На двора Пешо и Гошо, бичат трупи. По едно време Пешо, хвърлИ бичкията, и вика – Е*АЛ съм му мамата, и утре е ден!“

Млад поп щял за първи път да чете литургия пред енорията под надзора на владиката

Млад поп щял за първи път да чете литургия пред енорията под надзора на владиката. Притеснил се доста, как ще се представи и преди това посръбнал от църковното винце за кураж. Когато литургията свършила, той отишъл при надзорника си да обсъдят представянето му, а владиката му казал:
– Като цяло мина много добре моето момче, но допусна четири практически грешки, три теоритически и две от общ характер.
Започвам с практическите:
1 – на амвона не се излиза на четири крака, а на два;
2 – литургията не се гъгне и подсвирква, а се пее;
3 – купела пред теб не е за драйфане, а за кръщаване на деца.
4 – расото не се запасва в дънките, а виси свободно.
Колкото до теоритическите:
1 – Юда не е прее*ал Христос, а го е предал;
2 – Адам не е изял сливата на Ева, а ябълката;
3 – и една от божиите заповеди не гласи ближи обичания си, а обичай ближния си.
– Ами тези от общ характер? – плахо попитал попът.
– Нищо важно не е, но занапред да знаеш, че литургията завършва с АМИН, а не с а`е е*ете си майката… И за кръстенето се използват ТРИ пръста: палец, показалец и среден, а не само среден.

Олимпийските игри, финалите по борба

Олимпийските игри, финалите по борба.
Треньор дава последни напътствия на един от борците:
– И внимавай много. Твоят противник има коронен номер. Досега никой от неговите съперници не е успял да се справи с неговия захват.
– ОК, тренер, ще се постарая…
Още не започнала схватката и борецът попаднал в коронния захват. Виждайки, че неговото момче не може да направи нищо, треньорът се разстроил и се прибрал в съблекалнята. Там обаче телевизорът бил включен и треньорът видял, че публиката, станала на крака, аплодира неговия състезател. След награждаването треньорът пита:
– Как успя да се измъкнеш от тоя захват?
– Разбираш ли, тренер, щом почна мачът и ония ме хвана. Седя аз и не мога да мръдна, а той ме усуква отвсякъде, вече не мога да дишам, викам си – ще се предавам. Изведнъж гледам, пред очите ми висят топки, повдигнах си главата и ги захапах с всички сили…
– А стига бе, това не е спортсменско, не можеш да се измъкнеш по този начин от захвата…
– Ти ще кажеш. Въобще не можеш да си представиш на какво е способен човек, като си захапе собствените топки…

Лекция по психология в университета

Лекция по психология в университета.
Професорът:
– Днес ще ви покажа три ключови стадия на вълнение в човешката психика: учудване, раздразнение и гняв.
Взима телефона си и набира случаен номер:
– Здравейте, търся Христо!
– Имате грешка.
– Ето! – усмихва се професорът, прекъсвайки връзката.
– Тук говорим за леко учудване.
След това отново набира същия номер:
– Ало, Христо върна ли се вече?
– Тук няма такъв, нали ви казах!
– А това колеги, вече е раздразнение.
Потривайки ръце, професорът заговорнически намига на аудиторията си и за трети път набира номера:
– Христо още ли го няма?
– А бе ти ‘що не си е*еш майката!? – гласът отсреща вече крещи.
– Ето студенти, това вече е гняв!
Тогава от аудиторията един студент вдига ръка:
– Професоре, забравихте последния стадий.
– И какъв е той?
– Пълно озверяване.
Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера:
– Здравейте! Обажда се Христо. Някой да ме е търсил?!