Седем причини в подкрепа на това, че в затвора е по-добре отколкото на работа

1. В затвора (по закон) на всеки се полагат пространство по 6 кв. м. На работата – по 1 кв. м.
2. В затвора ви хранят безплатно 3 пъти на ден. На работата имате само един обед и той не е безплатен.
3. В затвора за добро поведение съкращават срока на наказанието. На работата за добро поведение ви дават допълнително работа.
4. В затвора охраната ходи след вас отваря и затваря всички врати. На работата вие се сблъсквате с ключове и магнитни карти.
5. В затвора можете да играете карти и да разказвате вицове. На работата вие получавате за това един по врата от началника.
6. В затвора могат да ви навестят роднини и приятели. На работата това не е позволено.
7. В затвора има измет от извратени и садисти. На работата ги наричат мениджъри.

Днес ще ви разкажа за купуването на лизинг. Бързам да успокоя, че това няма да бъде финансов урок, а по-скоро житейски и то не урок, че уроците са скучни, ами опит. От известно време имам наблюдения върху кандидатстването за лизинг, но днешната истинска история направо ме промени душевно. Картинката – дърт циганин, да ме извинявате, ама аз като кажа дърт ром си мисля за нещо хубаво и скъпо, а не мръсно и миришещо. С него накуп – 3 малки циганчета, още навлизащи в занаята. Стоката – компютър, малиййй, стаааме модернии.

Ще се купува на лизинг, дядото е инвалид и е от този тип хора, които вечно си мрънкат нещо под носа, но за жалост ги чуват всички. Първи въпрос: – Телефон, който ще дадете?
– Ааа, аз телефон няма да давам, щото нямам. За к’во ми е телефон? Само да ме притесняват нек’ви си. Нямам телефон, не ми трябват такива лоши работи.
– Ама, не може без телефон.. те трябва да Ви се обадят.
– Да се обаждат, аз телефон нямам.
– Е, добре, те как ще се свържат с Вас тогава?!
– Както искат, аз у нас телефон нямам. Имам телевизор.
– Трябва телефон..
Малкото циганче: ше дадем телефона на чичо, който е у баба, ама го вдига дядо.
– Добре.. семейно положение?
– Ергенин!
– Как така? Не сте женен значи?
– Не, виж, то го пише туй в личната карта. Чети там.
– Не, тук не пише..
– Ергенин съм, пише си.
– Значи не сте се женили..
– Да, аз съм си ергенин, ергенин съм, като Ви казвам. За какво ми да се женя? Аз съм ергенин. Такъв съм си.
– Къде живеете в момента?
– У нас живея, къде да живея. Аз си живея у нас. Ергенин съм.
– Откога живеете там? Собствено ли е жилището?
– Баба ми Анка живееше там и дядо ми Пенчо. Той свиреше на цигулка. Беше известен 60-те години, ама сега умря и вече не свири.
– Колко пари взимате?
– Пенсия взимам, 142 лева. Невалид съм, ама то октомври ще има уравнение на пенсиите. Ма пуу, октомври далече..
– Някой помога ли ви в плащането на сметките – ток, вода.. ?
– Не. То при нас няма такива сметки.
– ???
– Не ме хващат. 142 лева пенсия взимам, ергенин съм си. Вчера дадох 36 лева за ток. ПАРИ дадох, еей!!!!
– По колко пари искате да Ви е кредита?
– Епа, по колкото е. Толкова. Не искам повече.
– Е, Вие трябва да си изберете
– Аз съм до 2010 година. Пенсионер съм, октомври ще вдигат пенсиите. Ергенин съм.
– Може племенника да Ви помага в сметките, за да ви одобрят
– Ааа, аз ще му кажа пък той да си прави сметката. Слага асфалт. Плочки слага бе. Нови тротоари. Той да си плаща, аз не мога да нямам 20-30 ле’а да се на’пия. Ергенин съм си.
– Най-добре да дойде той да кандидатства..
***
Този се отказа на средата на процедурата, както се разбира съвсем с основание. Дойде синът му, той стигна до края, където трябваше да се попълни декларация на ръка. За жалост, мургавият клиент се оказа неграмотен и не можеше да пише, но пък любезно предложи да се подпише на всички графи, нищо че било за Име, Град и Дата. Естествено, беше отхвърлен, защото негови роднини имат задължения (единия от който починал). С половината град роднини е тежко, няма как. Какво коварно нещо е животът, особено ако си ергенин…

Футболни еротики

„Тя ми дойде малко дълга и докато си я наглася, ми избяга“
Георги Христов коментира ситуация пред вратата на съперника след мача “Левски” – Виляреал (0:2) от груповата фаза на Лига Европа през декември 2009

„Трябваше да я спре, да я нагласи и да го вкара!“
Димитър Пенев критикува Мишел Платини за пропуска му в мача ЦСКА – Порто 0:1 от груповата фаза на Лига Европа през септември 2010

„Цялата беше зейнала, ама не можах да го мушна…“
Спас Делев се ядосва на себе си след мача ЦСКА – Калиакра (0:0) през октомври 2010

„Не можах да го вкарам, щото много се въртеше“
Румен Христов-Ромарио като футболист на ЦСКА след мача с Беласица през есента на 1999

„И двамата ме пробваха отзад, ама не ставам“
Красимир Чомаков като футболист на ЦСКА и националния отбор, след като Димитър Пенев (наставник на “червените”) и Стойчо Младенов (национален селекционер) са го поставили да играе на поста централен защитник в няколко мача

„Тоя така свиреше, че ми се подгънаха коленете“
Президентът на Славия Венцеслав Стефанов коментира съдията след загубата на неговия тим от “Ботев” (Пловдив) с 1:2 през есента на 2008

„Как да вкара Спас, като му е малка главичката? Клуж, Клуж, ама накрая – муш!”
Димитър Пенев под адрес на Спас Делев след мача със Стяуа в Клуж тази есен

„Цяла есен, като излезем навън, играем със свалени гащи и отпред ставаме за смях!“
Асен Николов-Бебето прави умозаключение на представянето на Славия през есента на 2002

„Че беше тънък, беше, но и много къс беше, Саше. Как да я докопам, та да влезе?!”
Сашо Александров-Кривия реагира на въпрос на Сашо Диков по Канал 3 защо не се е възползвал от подаване на Гонзо след мач с Локомотив (София) през пролетта на 2000 година

„Много се бяха надървили преди мача, ама после ги заклещихме отзад…“
Георги Марков прави опити да анализира вечното дерби “Левски” – ЦСКА 2:1 през април 2001

Хванал един митничар златната рибка и както си му е редът започнал с 3те желания:
– Значи искам 5 милиона в зелено, огромна къща на морето и жена с огромни гърди. Така. Значи това е първото ..

18 израза, забранени на работното място

1. За първи път чувам.
2. Обаждах се, но не успях да се свържа.
3. Идвах, но вас ви нямаше.
4. Търсих, но не намерих.
5. Мислех си, че ……..
6. Това е било преди да постъпя на работа.
7. А аз писах, че е готово.
8. Най-вероятно разпореждането не е стигнало до нас.
9. На мен никой не ми е казвал.
10. А защо аз?
11. Не съм чул.
12. Не знам.
13. Не са ми предали.
14. Мислех, че ще стане по- добре.
15. Имах голямо желание, но не се получи.
16. Исках да ви докладвам, но вас ви нямаше.
17. Казах му, но той не го направи.
18. Нямаше ме по това време. Мисля, че бях болен [в отпуск]

Как да излезем правилно от Интернет

За да излезете правилно от Интернет, Вие трябва старателно да изпълните долупосочената последователност от действия:

1. Затворете всички отворени страници, както и всички работещи приложения.
2. По установения ред затворете операционната система на Вашия компютър.
3. Изключете захранването на компютъра, а също така и на всички периферни устройства.
4. За да възстановите контакта с външния свят, изпълнете следните стъпки:

Стъпка 1. Отворете прозореца и вдишайте свеж въздух. Внимание! Няма да можете да регулирате контраста и яркостта, също така не можете да повлияете и на силата на звуците! Приемете всичко такова, каквото е. Шумовете не са генерирани, а се предават директно („live“)!

Стъпка 2. Опитайте да направите няколко крачки из стаята. Това, което забелязвате да се движи под Вас, са Вашите крака; не се плашете, засега всичко протича нормално.

Стъпка 3. Огледайте се около Вас. Ако забележите още някой движещ се, опитайте да се приближите до него и просто да го заговорите. Клавиатурата за това не е необходима! Отговориха ли Ви? Ако – да, бъдете крайно внимателни, Вие не сте във форума или в чата. Помислете добре, преди да кажете каквото и да е: сега всяка обида може да Ви доведе до телесна повреда!!!

Стъпка 4. Опитайте се да приемете някаква храна. За целта отворете вратичките на всички шкафове. Ако при отварянето на някоя вратичка вътре светне лампичка, значи сте открили хладилника. Там обикновено се намира нещо за ядене. Преди да изядете каквото и да е, моля, обърнете внимание на срока на годност на продукта!

Стъпка 5. Сега можете да излезете от къщи, с цел запълване на шкафа, в който свети лампичката (процесът и известен още и с името „Отивам до магазина“). Внимание! Ако всичко Ви се струва непознато, помолете някого да Ви придружи до магазина. Оглеждайте се внимателно: всички автомобили са истински и улицата трябва да се пресича само когато платното е действително свободно. Колкото и невероятно да звучи, сега имате само един живот. Нов старт на играта е невъзможен! Също така, не е предвидена възможност да намерите търговец на възкресяваща напитка.

Стъпка 6. Ако при връщането Ви вкъщи към Вас се затичат малки деца, повтаряйки възгласа: „Тате, тате!“ („Мамо, мамо!“) не се плашете, това вероятно са Вашите собствени деца. Да… Във Вашите спомени те бяха значително по-малки… Но няма страшно, достатъчно е да си спомните имената им и бързо ще привикнете отново към тях.

Стъпка 7. Когато отново влезете вкъщи, седнете удобно в някое кресло, но в никой случай в това, което стои пред Вашия компютър!!! Чудо! Вие почти се справихте. Сега опитайте да прочетете няколко страници от някоя книга (книгата е дебел тежък предмет, който може да се разлиства, в някои има даже и красиви шарени картинки). Забелязахте ли как при четенето във Вашия череп (там горе, между ушите) нещо заработва? Това се нарича „мисли“ и те идват при Вас в процеса на четенето. И още: не се опитвайте да кликате с пръсти в ъгъла на страницата, след като я прочетете – мултимедията беше до вчера, сега трябва да прелиствате книгата ръчно.
В началото не се опитвайте да четете повече от десетина страници подред. Оставете книгата встрани, но не много далече. Сега се обърнете към съпругата (съпруга) си, т.е. – към лицето, което клати глава в далечния ъгъл. Кажете й (му), че с Вас всичко е наред и Вие ще се постараете да се поправите. Разбира се, никой няма да Ви повярва (поне в първите дни), но не се отчайвайте! Незабавно продайте модема (LAN картата) си и вместо това купете аквариум. Той функционира подобно на Screen Saver-ът на Вашия монитор.
И това ще бъде първият признак за подобрение за Вас.

За 16-те типа потребители на Facebook

Къртица: Никога не публикува нищо, но чете всичко.
Хиената: Никога не казва нищо съществено, а само „хаха“, „:)“, „WTF?“, „LOL“
Г-н/г-жа Популярност: Има 5000+ приятели без причина и бе да ги познава.
Играчът: По цял ден играе всевъзможни игри [MafiaWars, Farmville и прочее ] и само те спами.
Пророкът: Всеки негов пост е отправен към Бог
Крадецът: Краде статуси за стената си. Сигурно и това ще открадне.
Циникът: Мрази живота си и всичко в него, точно като емо. Статусите му са мрачни и песимистични.
Колекционерът: Никога нищо не публикува, но харесва всяка страница и се присъединява към всяка група.
Промотърът: Постоянно ти изпраща покани за всякакви събития, които ти постоянно игнорираш и триеш.
Like-рът: Познахте. Не прави нищо друго, освен да клика на бутона „Like“
Хейтърът: Във всяка публиказия обвинява и мрази всичко и всички.
Драматичният: Винаги поства „Не мога да повярвам!“, „По-лошо няма накъде“ и други подобни, с надеждата да го попиташ какво става.
Забавният: Винаги се опитва и си мисли, че е забавен, но рядко е.
Новинарят: Постоянно споделя къде и с кого се намира и какво прави, дори и когато е в тоалетната.
Петелът: Неговата мисия във Facebook е всяка сутрин да казва на всички „Добро утро!“ и да пожелава „Приятен ден!“.
Неграмотният: Или наистина е неграмотен, или просто пише много бързо и не чете. Жал ти е за него, че се излага.

Гинекология. Лекар. Поредната дама с положителен тест. Дамата:
– Не може да бъде! Ние с мъжа ми се предпазвахме!
Лекарят (по навик, и с дългогодишен опит):
– Как? Презервативи, контрацептиви?
Дамата:
– Мъжът ми си слагаше презерватив, и така имахме полов акт. Лекарят:
– И по-нататък? Презервативите късаха ли се?
Дамата (уверено):
– Не.
Лекарят (с дългогодишен опит):
– И какво после?
Дамата:
– После моят мъж сваляше презерватива, завързваше го…
Лекарят (видимо, научен с дълголетния стаж да продължава разпита и задава гениален въпрос):
– И после?
И дамата отговаря:
– После моят мъж взимаше чук и няколко пъти силно удряше презерватива.
Лекарят (тотално ошашавен):
– ЗАЩО?!!
Дамата (невъзмутимо, с чувство на снизходително превъзходство):
– Как защо? За да убие сперматозоидите!
Лекарят (представяйки си сперматозоидите, гърчещи се под ударите на чука и с предсмъртни хрипове загиващи, и най-вече от чисто спортен интерес):
– А после?
Дамата (все така снизходително):
– Развързваше презерватива.
(На този мъж само за това трябва да му се направи паметник, пробвайте се да развържете презерватив в свободното си време)…
Лекарят:
– И?!!
Дамата (в апотеоз):
– И ми впръскваше спермата обратно.
Лекарят (стенейки):
– ЗАЩО?!!
Дамата (с удивено възмущение от глупостта на гинеколога, просто длъжен да знае такива фундаментални истини):
– Защото спермата е много полезна за женския организъм!

Ода за студента

Жив е той, жив е! Там под юргана,
потънал в мисли лежи и пъшка.
Студент със поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.

От една страна декан го ручка,
от друга съвест на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка-
зер не е пил вода студена!
Лежи студентът, а в механата
нещо го силно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.

Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни!
От института ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце!
Тоз, който мързел е по природа,
той не умира.
Него жалеят баща и майка – цялата рода.

Без жал пилеят сухи парици – като са майка и баща овчици.
Tой ще да ги до гроба стриже.
Вуйчо владика – юнашка птица –
за братов син ще се погрижи.

Настане вечер.
Печка затлее.
Колеги пълнят квартирата тясна.
Познат засвири, тълпа запее,
„На есен с песен“, юнакът крясна.

Родни колежки с дивни премени,
чудни, прекрасни танци поемат.
И потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.

Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
а той я гледа мила, засмяна.

„Кажи ми, татко, де е файдата
от тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата
дорде ми кефът не попремине.“

И плеснат с ръце та се прегърнат,
и с песни тръгват из махалата.
Вървят и пеят, дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.

Но съмна вече.
А под юргана спи си студентът.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли, тече!

На матурата през 2013 г. се падна темата „Изгубената родина“ върху стихотворението „Заточеници“ на Пейо Яворов и всички нямаха търпение да видят не само резултатите, но и бисерите на зрелостниците. Като се има предвид какво представляваха част от абитуриентите (подчертаваме ЧАСТ, а не всички), не е учудващо какви бисери има в матурите.

В една част от бисерите зрелостниците пишат за автора на стихотворението, подчертавайки, че „Пейо ЯВОР е български писател“, но с това ученическите размишления не се изчерпват.

„Яворов много страдал заради едно трагично събитие в живота си – самоубийството на дъщеря си Лора.“

„Яворов е един от поетите, които си изливат душата върху белите листове.“

„Яворов в това стихотворение описва българския народ като заточен на един кораб.“

„Яворов се сбогува със сушата защото е заклещен на един кораб.“

„Яворов е написал стихотворенията „Арменци, „Евреи“ и „Баджанаци“.“

„Яворов е един от най-изтЪканите творци на българската литература.“

„Яворов е имал и съпруга, и любовница, но умира твърде млад.“

За поезията на автора те пишат следното:

„Стихотворението „ЗаДоченици“!“

„Стихотворението „Заточеници е интерпретативно съчинение.“

„В третия стих се казва как ги е продал КМЕТЪТ.“

„Ако се задълбочим в по-дълбоко в определени творби, може да открием дълбок и тежък аспект.“

Учениците описват и лирическия герой:

„Героят вижда как Вардар, Дунав и Марица ще греят в гроба му.“

„Лирическият говорител и неговата дружина обичат всеки стрък и всеки клон от родината.“

„Лирическият герой ОПЯВА своя роден край, понеже заминава за чужбина.“

За капак на всичко, четем в бисери от матура 2013 г. как е представена България:

„Всичко, що синее и зеленее – това е България!“

„България някога е била силна държава, а сега е като плюнка на картата на света.“

„Дори и в гроба, Родината пак ще липсва на на заточените.“

„Човек, изгубил родината си, се превръща в предадено животно.“

„Без родина човек живее само на повърхността на света.“