Някакъв пресича границата с торба на рамото. Митничарите питат:
– Какво носиш?
– Храна за канарчета.
– Я да видим ние… Ха, че това е кафе бе!
– Е, и?
– Ами канарчетата не ядат кафе.
– Да стоят гладни тогава!

– Докторе, пиша писма сам на себе си.
– И кога го направихте за последен път?
– Вчера.
– А какво пише в него?
– Не знам, още не съм го получил…

– Хpистос возкpесе!
– Fixed.

Митничари на смяна. Минава велосипедист – на багажника на колелото кара кутия „Марлборо“. Митничарите го гледат и се ядосват:
– Мамка му, контрабандист! Да го спрем!
– Е, за една кутия нямаме право, за лични нужди я носи.
На другия ден пак:
– Мамка му, дай да го глобим!
– Не може, за една кутия не става.
Ден след ден, седмица след седмица… Накрая им омръзнал и го спрели:
– Айде бе, ще ти дадем нашия камион, прекарай си всичките цигари, няма да те глобяваме – само да ни се махнеш от главата!
– Късно е, момчета, аз вече си прекарах всичките велосипеди.

Програмист се връща от работа и казва на жена си:
– Сипвай манджата, че съм гладен за 256-ма!

Митничар се пенсионирал. Събрали се колегите му да решат какъв подарък да му вземат.
Първият митничар предложил:
– Да му вземем кола.
Втория митничар отвърнал:
– Не, той си има три, жена му също. И децата му си имат…. Да му вземем… един апартамент.
Третия митничар:
– Ама той има три апартамента, и вила и децата му имат… Абе, да му дадем да поработи една смяна извънредно?
Първи и втори митничар:
– Много е!

Плава самолетоносачът „Саратога“ в гъста мъгла. По едно време някъде отпред се вижда светлина. Капитанът грабва мегафона и почва да крещи:
– Ние сме самолетоносача „Саратога“, водоизместимост 300 хиляди тона. Отместете се от пътя!
Глас от мъглата:
– Отместете се вие. Ние сме фарът.

Програмист вижда за първи път пиано и си мисли:
– Я каква странна клавиатура – 88 бутона, половината от които функционални. Обаче „shift“-a много хитро са го изнесли на педал.

Пожар. Дим, паника, хора тичат насам-натам. Началникът на пожарникарите се промъква в една от стаите да види дали има някой за спасяване и какво да види – един от неговите хора яко чука някаква мадама.
– Сержант, какво правиш, засрами се!
– Ами тука спасявам, нали…
– В такива случаи се прави изкуствено дишане!
– Е, то така почнах…

Един човек забогатял. Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва:
– Можеш ли да събереш момчетата на площадката?
– Мога – казал шефа.
Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал:
– Кажи сега какво изнасяш?
– Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох.
Митничарите се подсмихнали и си казали – ще внася.
На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо.
Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200, на шефа – 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки.
Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита:
– Какво става бе, човек?
– Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя – тия направо ми одраха кожата.
– Ти хубаво строиш – казал кисело митничаря – ама защо с наши пари, да ти еба майката?