Директор си търси секретарка. Интервю… и хоп – перфектната, с точното образование. Първи работен ден. Пристига секретарката. Влиза в офиса на шефа и отваря прозорците да влезе свеж въздух. След малко пристига той и започва да крещи:
– Кой отвори прозореца?
– Аз – отговаря секретарката.
– Ти луда ли си, ма, аз съм осмак (недоносен, роден в осмия месец). Не трябва да ми е студено, ще се разболея…
Цял ден е сърдит и не и говори. Втори работен ден. Влиза секретарката в офиса му, без да отваря прозореца, оставя ваза с цветя на бюрото му и излиза. Идва той, отваря вратата и започва отново да вика:
– Кой сложи тези цветя тук?
– Аз – отговорила тихо тя.
– Ти луда ли си, ма, аз съм осмак, какви са тези цветя, имам алергии…
Трети работен ден. Пристига шефа, влиза в кабинета си и гледа секретарката гола върху бюрото му с разтворени крака.
– Какво правиш?
– Влизай да те износя още един месец, че направо ми писна.
Директор си търси секретарка
Един шеф останал насаме със секретарката си, след като всички служители си тръгнали
Един шеф останал насаме със секретарката си, след като всички служители си тръгнали.
Той и подхвърлил:
– Марче, денят беше дълъг и напрегнат! Какво ще кажеш малко да се позабляваме, а? Примерно да те целуна?
Марчето подскочила:
– Аууу, господин Иванов, как може? Имам си сериозен приятел!
Босът я успокоил:
– Ама, аз на майтап, бе! Не на сериозно!
Секретарката се замислила пък – склонила:
– Е, щом е само на майтап – може!
Последвала страстна целувка с език!
След това началникът подметнал:
– Марче, хайде веселбата да продължи! Дай да те хвана за гърдите!
Секретарката се изчервила:
– Аууу, господин Иванов – моля ви се!
Мислех Ви за възпитан човек, пък какви простотии дрънкате!
Той обяснил:
– Ама, аз – на майтап, бе! Не на сериозно!
Марчето въздъхнала:
– Е, щом е само на майтап – може!
Последвало яко обарване.
Накрая, началникът се усмихнал:
– Марче, дай да завършим забавата подобаващо!
Тя подбелила очи:
– Аууу, господин Иванов – за каква ме мислите?
Аз да не съм някое леко момиче?
Мъжът махнал с ръка:
– Ама, аз на майтап, бе! Не на сериозно!
Марчето се подвоумила, пък отсякла:
– Е, щом е само на майтап – може!
Когато нещата приключили, секретарката казала възхитено:
– Ех, господин Иванов… Вие сте бил голям майтапчия, бе!
Шефът и отговорил с респект:
– Ама и ти, Марче, и ти… Много на майтап носиш!
