Един шеф останал насаме със секретарката си, след като всички служители си тръгнали

Един шеф останал насаме със секретарката си, след като всички служители си тръгнали.
Той и подхвърлил:
– Марче, денят беше дълъг и напрегнат! Какво ще кажеш малко да се позабляваме, а? Примерно да те целуна?
Марчето подскочила:
– Аууу, господин Иванов, как може? Имам си сериозен приятел!
Босът я успокоил:
– Ама, аз на майтап, бе! Не на сериозно!
Секретарката се замислила пък – склонила:
– Е, щом е само на майтап – може!
Последвала страстна целувка с език!
След това началникът подметнал:
– Марче, хайде веселбата да продължи! Дай да те хвана за гърдите!
Секретарката се изчервила:
– Аууу, господин Иванов – моля ви се!
Мислех Ви за възпитан човек, пък какви простотии дрънкате!
Той обяснил:
– Ама, аз – на майтап, бе! Не на сериозно!
Марчето въздъхнала:
– Е, щом е само на майтап – може!
Последвало яко обарване.
Накрая, началникът се усмихнал:
– Марче, дай да завършим забавата подобаващо!
Тя подбелила очи:
– Аууу, господин Иванов – за каква ме мислите?
Аз да не съм някое леко момиче?
Мъжът махнал с ръка:
– Ама, аз на майтап, бе! Не на сериозно!
Марчето се подвоумила, пък отсякла:
– Е, щом е само на майтап – може!
Когато нещата приключили, секретарката казала възхитено:
– Ех, господин Иванов… Вие сте бил голям майтапчия, бе!
Шефът и отговорил с респект:
– Ама и ти, Марче, и ти… Много на майтап носиш!