Чукчата си купува кола. Питат го как е.
– Ами добре е. До града стигам само за един час. Е, вярно, после се връщам пет часа…
– Защо бе?
– Ами за напред има пет скорости, а само една задна…

Влиза един каубой в бара, поръчва си уиски и още не отпил чува вик:
– Внимавай, ще ти вземе коня!
Излиза и изпозастрелва всичко шаващо пред бара, дето не е кон. Влиза обратно, изпива си питието на екс и а-ха да каже второ пак същия глас:
– Казах ти, ще ти вземе коня!
Взима втория пистолет, втурва се към вратата, а зад гърба му бармана:
– Ало, шахматистите в сепарето, я по-тихо че тоя ще избие целия град!

Шоп вижда за пръв път фойерверки и разпалено ги описва пред приятелите си:
„Нема, нема, нема… пък току си ебе майката!“

Един шоп фиксира един черен и го пита:
– Абе дзверо отдека си бре?
– От Гана!
– Я не те питам от коя макя си бре! Я те питам отдека си!

Сали и Айше излезли да се разходят и седнали в една кръчма. Сали нямал пари и затова помолил Айше:
– Айше, ако черпиш една мастика, довечера ша ти праим много хубаво.
– Готово бе, Сали – рекла Айше и му взела една мастика.
Изпил мастиката Сали, но му се приискало още една и пак се примолил:
– Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша ти праим много, ама много хубаво.
– Няма проблем бе, Сали – рекла Айше и поръчала втора мастика.
Изпил и тая мастика Сали, но искал още.
– Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша та праим да умиргаш.
– Тъй та искам бе, Сали – рекла Айше и поръчала третата мастика.
Тръгнали да си ходят, прибрали се и легнали. Обаче мастиките ударили Сали и той задрямал. Айше чакала, чакала и го сръгала.
– Айде бе, Сали! Нали щеше да ма праиш да умиргам?
– Живей ма, Айше, живей! – рекъл Сали.

На един сърбин му излязла пъпка на задника. Въртял се, въртял се, но все не може да я види. Накрая взел едно голямо огледало, подпрял го на стената, свалил си гащите и се навел. Докато гледал обаче и кура му започнал да се надига. Сърбинът рекъл:
– Не мой друже, ово й наше дупе!

Шотландец поправя антената на покрива на блока и по някое време се подхлъзва и пада.
Прелитайки покрай прозореца на кухнята си, вика на жената:
– Готви за един по-малкоооо…

На чукчата му попаднали отнякъде сума пари, и к’во да ги прави – вложил ги в банка. Здрав влог, едър спестител един вид, изпращат го с уважение.
На другия ден обаче чукчата пак пристига в банката.
– Тегля си парите.
– Ама как, ама защо…
Тегли и това е. Ама си ги иска и в чисто нови банкноти. Какво да го правят – клиент. Нареждат му един куп нови банкноти. Сяда в един ъгъл, брои ги, и отива пак на касата.
– Пак ги внасям.
Клиент, какво да го правят… Издават му нова книжка, изпращат го с уважение. На излизане чукчата вика:
– Утре пак ще дойда да си ги преброя.

Един индианец се научава да пише и започва да си води дневник. И пише:
„Ден първи:
Много хубав ден. Дъщерята на вожда се изгуби, намерихме я покрай реката и цялото племе й се изреди. Много, много хубав ден.
Ден втори:
Много хубав ден. Жената на вожда се изгуби, намерихме я покрай скалите и цялото племе й се изреди. Много, много хубав ден.
Ден трети:
Много лош ден. Как можах да се изгубя?“

Шотландец станал министър. Кметът на неговия роден град решил да му подари мерцедес.
– Не мога да го взема. Всички ще оценят това като рушвет.
– Ами тогава да ви го продам за двайсет долара?
– Така може. Ще купя два.