Руснак в командировка в Грузия. Разболял се и тръгнал да търси поликлиника. Пита наред, но всеки вдига рамене, клати глава:
– Поликлиника? Ай, не знаю, дорогой!
Накрая един грузинец му обяснява:
– Поликлиника? Тръгваш наляво, вървиш, вървиш, ще видиш една бяла къща – това още не е поликлиниката. Завиваш надясно, вървиш, вървиш, ще видиш друга бяла къща – и това не е поликлиниката. Завиваш пак, после наляво, направо, надясно – ще видиш трета бяла къща с хубава ограда пред нея. На оградата има дупка. Тая дупка аз я пробих, а къде е поликлиниката – не знаю, дорогой!

Шотландец разглежда брошурите на туристическа агенция. След като свършва с брошурата за Гърция, казва намръщено:
– Предполагам, че за такава страна, цялата в руини, ще ми дадете поне 50% отстъпка.

– Знаеш ли какво правят американците след 11 септември 2001?
– Какво?
– Как какво, масово купуват и развяват американски знамена. А какво правят мюсюлманите след 11-ти?
– Какво?
– Ами масово ги горят. А знаеш ли какво правят евреите през това време?
– Не знам. Какво?
– Как какво, масово произвеждат и продават американски знамена.

Чукча се оплаква на лекаря:
– Мой син нищо не яде! Не яде риба, не яде месо, не яде хляб, не яде масло…
– Защо така?
– Няма.

– Вуте, разбра ли дека Васе го понижили, пратили го да
види откаде излази лебо.
– Е и къде са го пратили?
– Директор на хлебозаводо.

Към полунощ габровец се разхождал нервно пред един бар. Минал негов познат и го попитал:
– Какво правиш тук?
– Жена ми е вътре с някакъв обожател.
– Е що не влезеш да им видиш сметката?
– Чакам оня тип да й плати сметката.

Събрали се хора от различни градове на България и всеки донесъл нещо за ядене от неговия край.
Бургазлията донесъл паламуд.
Горнооряховецът донесъл суджук.
Софиянецът донесъл печено пиле.
Троянецът донесъл сливова.
Разградчанинът донесъл кисело мляко.
Габровецът довел брат си.

Их бин българче унд крефте
мутер мен ме е родила,
с готини блага гешефте
мойта хаймат ми е мила.

Их бин българче унд либе
мойте долари зелени,
и на Вуте да го тресна
първа фройде е за мене.

Их бин българче, ин фрайер
щад насран си аз живея,
българското в мен играе,
щом файда ме залюлее.

Их бин българче унд ваксна
в царски дни и Ново време,
зон на чалга съм прекрасна,
тохтер съм на гадно племе.

Отива един на гости в комшията, но бил много кахърен и изморен.
– Какво ти има? – пита го домакина.
– Абе много съм стегнат нещо, не знам точно какво ми е.
– Ами щом си стегнат ще те оправя. Я Айше ела тук да разхлабиш госта.
Дошла Айшето, съблякла се и го оправила.
– Как си сега? – пита домаккина.
– Абе пооправих се ама още съм стегнат.
– Айше идвай пак да разхлабиш човека.
Дошла Айшето и отново го оправила.
– Как си сега бе комшу?
– Ей, комшу знаеш ли как ми стана добре сега, разхлаби ме това дето ме стягаше и сега се чувствам съвсем отпуснат.
– Хасан, идвай бързо да затегнеш човека!