Из дневник на един обикновен руснак:
– „Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.
Из дневник на един обикновен руснак
Връща се чукчата от път
Връща се чукчата от път. На другият ден идват познати да го видят и да им разкаже какво е видял. Един от тях пита:
– На жената подарък купи ли?
– Е как без подарък!
– И какъв?
– Ти такова нещо не си виждал, казва се еротично бельо.
– И кво е тва?
– Ми бельо, ама през него всичко се вижда.
– Айде бе, наистина ли?
– Да бе, жената като го облече и всичко се вижда, и кожуха и панталона и ботушите!
Дълбоко в родопите странник стои в местна кръчма
Дълбоко в родопите странник стои в местна кръчма. Собственика го гледа и нарежда:
– Знаеш ли ти момко, че построих тази сграда с двете си ръце ? Сам изкопах основите и забърках цимента. Сам изградих зида и сам си затворих покрива. Издържа на всички капризи на времето и природата и сега е тук… Но никой не каза какъв добър строител съм… Направих и пътя до нея за да стигат гостите… Сложих лампи по него за да не се губят пияните.. С детектори … И никой не каза колко добър електротехник съм… Всички обичат храната която готвя и ракията която варя, но никой не ми казва колко добър готвач и каква ракия правя… Но само веднъж и то за кратко опънах една коза и…
Българин отива в Германия да става студент
Българин отива в Германия да става студент. Баща му му звъни след две седмици:
– Сине, здравей! Как е в Германия?
– Добре е, тате. На общежитие съм с двама психари германци.
– Е, как психари? Какво правят?
– Ами, стават те посреднощ. Единия си бие главата в стената, а другият стои на прозореца и казва, че ще скача.
– И ти, сине, как реагираш на тая ситуация?
– А, дреме ми на мене. Аз си свиря на гайдата…
Турист се заблудил в гората. Видял малка къщичка и почукал
Турист се заблудил в гората. Видял малка къщичка и почукал:
– Има ли някой тук?
– Да – чул се детски глас
– А татко ти при теб ли е?
– Не, той излезе преди малко.
– А майка ти?
– Не, тя беше тук преди татко, но после и тя излезе.
– Добре де, вие никога ли не се събирате заедно?
– Събираме се, ама в къщи, не и тука в кенефа!
Един чукча искал да отиде до Москва
Един чукча искал да отиде до Москва. Отишъл при Вожда да попита дали си заслужава и Вожда:
– Мдаааа! Само аз съм ходил в Москва. Голям град, с огромни улици, площади… Значииии, тръгваш на юг, след една седмица завиваш на дясно, след още една седмица, завиваш на ляво и след още една седмица ще видиш нещо като стълба на земята. Това са релси, а по тях върви влака – сядаш и чакаш. Като мине влака се качваш и отиваш в Москва. После по обратния ред. Тръгнал чукчата, вървял 3 седмици и стигнал до релсите, но пообъркал нещата и седнал на самите релси да чака влака. Влакът наближил и „Туууу, тууу“ (свирил му да се махне) и го ударил. Ама чукчата корав. Шест месеца лежал в болница в Москва и се оправил съвсем. После разгледал де що има и се прибрал. Събрали се в голямата землянка, а той с осанка на естествоизпитател сред аборигени им заразказвал за Москва. Точно тогава на печката засвирил самовара (варили чай). „Туууу, тууу“ свирил самовара. Чукчата скочил, грабнал един огромен тиган и… пата-кюта – направил самовара на ваденка. Направо го размазал. Всички го зяпали учудено, той изтрил потта от челото си и казал:
– Такива (и посочил остатъците от самовара) трябва да се убиват докато са малки!!! Защото после „Тууу, тууу“ и 6 месеца си в болница в Москва…
Чуждестранни туристи са на екскурзия в Родопите и изпробват ехото на планината
Чуждестранни туристи са на екскурзия в Родопите и изпробват ехото на планината.
Французин се провиква:
– Жозефииин, обичам те!
Ехото повтаря:
– Жозефииин обичам тееее!
Американец се провиква:
– Обичам париитеее!
Ехото повтаря:
– Обичам париитеееее!
Китаец се провиква:
– 吃吃的爱 吉祥八宝饭
Ехото:
– К’во речееее?
Идват тумба китайци при фотограф за паспортни снимки
Идват тумба китайци при фотограф за паспортни снимки, тоя ги гледа, гледа, вика си:
– А бе, какво ще оправям 50 снимки после, като ще са все еднакви!
Така че направил една и разпратил по едно копие на всичките. На следващия ден един китаец идва леко опулен и фотографа го пита:
– Какво има, не сте Вие на снимката ли?
– А, не, аз съм си, ама много странно – такава фланелка нямам.
