Говорят си двама стари евреи:
– Имало едно време Римска империя… Императори, Гай Юлий Цезар, това-онова… И имало и евреи.
– Така си е.
– Имало и Френска империя… Наполеон, тоя-оня… И пак имало евреи.
– Да, вярно.
– А после – Съветски съюз, Ленин, Сталин, СИВ, Варшавски договор… И пак евреи.
– Така де, ама какво искаш да кажеш?
– Ами мисля си – ето, нашите стигнаха до полуфинала.

Каубой и индианският му водач препускат из прерията. По някое време спират, индианецът се ослушва и казва:
– Апахите идват от запад.
– Какво ще правим?
– На изток!
Пак препускат. Пак спират.
– Команчите идват от изток!
– Ами сега?
– На север!
След време пак:
– Сиуксите идват от север.
– Какво ще правим?
– На юг!
Пак бягат. Пак спират.
– Навахите идват от юг.
– И какво ще правим сега?
Индианецът се замисля и казва:
– Какво имаш предвид като казваш „ние“, бледолики?

Чукчата си купува огромен апартамент в Москва. Идват му гости и той започва да ги развежда из апартамента. Влизат в хола – мебели няма, само зелени тапети и зелен мокет.
– Какво е това бе?
– Тундра.
Отиват в спалнята – пак тундра. Другата спалня – тундра. Кухнята и тя тундра. Гостите се чудят:
– А къде спиш тогава?
Показва им – в тоалетната махнал тоалетната чиния и спретнал там иглу.
– А къде ходиш по нужда?
– Е, тундра голяма…

Чукчата отива на лов за елени. Върви си и се пее:
„Чукчата отива на лов за елени. А в тундрата има много елени.
Поне 1446524764214245,
или може 46437332598971221325654532145451245673232465,
или пък 54324214217363534213636454373525252516161532,
или даже 14234565423214656456467989142531221455498732,
или повече от 48640247867435047168684732140504756470254564,
или по-малко от 30143501414761404689270756830413545042475604,
или около 40540165540223155672416574987404124641201460,
а като нищо и 47987073567422016146045696745046145045651015,
…
[10 килобайта изрязани от песента за елените]
…
вероятно са и 98742454074547647512051323165767204774364726,
ама майната му, така или иначе на чукчата не му е работа да брои елени“.

Старият Макдърмот е на предсмъртно легло.
Жена му се доближава, за да чуе последните му думи:
– Да знаеш, Макмилън ми дължи 13 паунда. – казва, задъхвайки се, Макдърмот.
– Тъй, тъй, добре, няма да забравя. – му отговаря жена му.
– А на Макинли дължа 10 паунда… – продължава Макдърмот.
– Ей на, пак започна да бълнува! – си мърмори жена му.

Чукчата отива войник. Като го знаят какъв е, го пращат някъде, където няма да борави с оръжие. Слагат го пожарникар. След два дена командирът на пожарникарите се оплаква на шефа си:
– Чукчата е в болница, ранен.
– Е как бе, не взехте ли мерки да го пазите?
– Взехме. На върха на стълбата написахме „Стоп!“. Обаче се оказа, че той чете бавно…

– Не е вярно, че шотландците сме студени хора – казва един стар шотландец. – Скоро играхме покер с приятели, един от тях изведнъж получи сърдечен удар и умря… И мога да ви уверя, че това ни потресе толкова, че довършихме партията прави…

Чукча се сваля с мадама:
– Ела довечера у нас, няма да има никой.
Отива мадамата и – вярно, няма никой.

Чукча се прибира след двуседмичен изнурителен лов на елени в тундрата. Жена му припряно се суети около него и го пита:
– Какво? Гладен ли си? Да ти сложа да ядеш?
– Добре!
Нахранила го.
– А сега, сигурно си жаден, искаш ли да пиеш?
– Добре.
Напоила го.
– Уморен си, но сигурно ме искаш?
Правили любов и жената пак го пита:
– А сега какво ти се иска?
– Да си сваля ските…

Канибалско племе пленява група туристи. Вожда на канибалите започва да ги разпределя по предназначение, а до него седи синчето му да гледа как се управлява и да трупа опит. Вожда командва:
– Тоя там кльощавия – на супа. Оная дебелата – с ориз. Другия там – с картофи. Тая мадама… хубавка изглежда – тя да отива в палатката ми.
– Тате, ами мама?
– Хм… с ориз!