– Ало, центъра за управление на полетите! Обадете се, имам проблем!
– Тук центъра. Какъв е проблемът?
– Към нашата станция се приближава някакво НЛО и ни фотографира. Какво да правим?
– Усмихвайте се, драги, усмихвайте се…

Изобретили такава машина – от двама негри един бял прави. Прекарали всички черни но останал един…
Търсили, търсили втори, ама нъц – всички вече били бели. Решили да вземат една маймуна, за да стане чифта. Пуснали ги двамцата и чакат резултата, излиза нещо и го питат:
– Я гражданино, елате да ви огледаме!
– Аз не съм гражданин, аз съм конституционният министър-председател!

Босът на една групировка си пие питието в бара. Влиза негов подчинен от групата и носи една тухла четворка.
– Пешо, къде си я повлекъл тая тухла, бе?
– Ами шефе, продавам си къщата в Лозенец.
– Е хубаво де, ама тухлата за какво е?
– Ами носим си мостра!

– Моето куче е много умно! Всяка сутрин му давам пари, то отива до будката и ми носи вестник!
– Моето е още по-умно. Всяка сутрин ми носи вестник без изобщо да съм му давал никакви пари.

– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година.
Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка.
– Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин!
– Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: „Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ“. А той каза само „Вън!“
… а очите му добри, добри…

Манго отива при Айше:
– Ше ти дам два лева, ако ми пуснеш.
И Айшето му пуснала. На другия ден Айше отива при Манго:
– А бе, Манго, фанала съм пичи въшки от тебе.
– А ма ти да не искаш за два лева да фанеш калинки?

Тъща и зет копаят царевица. Но слънцето напекло зетя и той хвърлил мотиката:
– Да те еба бабо в царевицата! – и тръгнал да ходи в кръчмата.
А тъщата отговорила:
– А-а, срамота зетко от хората, по добре да идем в слънчогледа че е по-висок.

Разхождайки се по улицата, детективът забелязва на отсрещния тротоар човек, който разхожда кучето си и казва на приятеля си:
– Този човек живее в много тесен апартамент.
– Как позна?
– Елементарно! Кучето му маха с опашка отгоре надолу, а не отляво надясно, както другите кучета.

Един мъж се гласи да скача с парашут и пита за последно:
– Ами ако парашутът не се отвори?
– Ее, здраве да е.

Любовна среща. Младежът шепне:
– Ах, какво прекрасно лице! Каква красива шия! Ах, какви хубави рамене! Какви чудни гърди! Какво сладко пъпче!
Девойката:
– Абе ние ще се чукаме ли, или ще правим инвентаризация?