В кафе-аперитива:
– Студен натурален сок от ечемик с настойка от хмел, естествено газиран!
– К’во?!
– Дай ми една бира, бе!
Обама, Путин и Меркел се разхождат по брега на морето
Обама, Путин и Меркел се разхождат по брега на морето. Путин започва да се хвали:
– Руските подводници са по-добри от вашите и моите хора са по-добре подготвени. Те могат да останат под вода в продължение на месеци!
Обама не е впечатлен:
– Дори ако това беше вярно, американското разузнаване, знае къде се намира всеки кораб по света във всеки един момент. Вие не сте заплаха за нас!
Изведнъж една подводница излиза от водата, люкът се отваря, показва се човек и крещи:
– Хайл Хитлер! Някой може ли да ми каже къде да заредя с гориво?
Обажда се шефа на Кока-Кола на Путин и го пита
Обажда се шефа на Кока-Кола на Путин и го пита:
– Абе, г-н Путин, има ли възможност да си върнете старото знаме на СССР – онова, червеното със сърп и чук на него? И ако може, в долния десен ъгъл, така, много дискретно да поставим един надпис Кока-Кола…?
– Ми… принципно е възможно. – отговорил Путин. – Само че ще струва скъпичко!
– Колко! – с готовност отговорили от Кока-Кола.
– Ами… 15-20 милиарда долара някъде.
– Имаш ги!
– Добре, ще помислим и ще ти звънна.
Затваря Путин и веднага звъни на Медведев:
– Абе, Медведев, помниш ли кога ни изтичаше договора с Аквафреш?
Обама и Путин решили да си разменят секретарките
Обама и Путин решили да си разменят секретарките. След един месец секретарката на Обама пише на шефа си:
– „Г-н Президент, моля ви, върнете ме обратно във Вашингтон, тука е ужасно. Първо ми взеха таблета, който ми подарихте и ми дадоха един бележник и химически молив да си водя бележки. След това ми взеха късата рокличка, която ми подарихте и обувките с високи токчета (Prada, of course) и ме облякоха в една огромна пола и гуменки. Спасете ме, колкото се може по скоро!“ Секретарката на Путин пък пише на шефа си:
– „Др. Путин, тук е непоносимо, моля върнете ме в Москва незабавно! Първо ми взеха бележника с моливчето, който ми подарихте лично и ми дадоха някакъв сложен компютър, на който не мога да записвам нищо, и ме следят непрекъснато. След това ми взеха голямата удобна пола и гуменките и ме облякоха в една къса рокличка и обувки на токчета. Не, че не ми стоят добре, но рокличката е толкова къса, че ми се виждат и кобура и таш*ците.“
