Треньорът съветва боксьора си на почивката между рундовете:
– Ако и следващия рунд не успееш да удариш противника си, няма проблем – ще кандидатстваме за Нобелова награда за мир.
Пешо бил много, ама много добър човек
Пешо бил много, ама много добър човек. Помагал на всички от сърце и с каквото може. В отговор получавал само черна неблагодарност – удари под кръста, мизерии в службата, подигравки от комшиите и изневери в семейството. След четири брака, седем смени на работа и десет различни квартири вървял Пешо един ден край реката мрачен и умислен. Изведнъж видял някакъв младеж да се дави. Скочил във водата и го спасил. Както го спасил и свестил, внезапно, в някакъв небивал порив, обърнал младежа по корем и го изнасилил.
– Господине, какво беше това? – проплакал младия мъж.
– Вие ме спасихте, направихте ми най-голямото добро, а после такава гавра… Защо?
Пешо го погледнал строго и рекъл:
– Щото много забравяте, бе! За-бра-вя-те!
Един човек имал сляпа дъщеря
Един човек имал сляпа дъщеря. Много му било мъчно за нещастието на детето и решил да отиде на врачка, за да му каже има ли начин детето да прогледне. Врачката го приела и му казала следната зловеща новина:
– Детето ще прогледне едва, когато баща и умре.
Потресъл се човекът, но си казал:
– А бе то моето се е видяло, ама поне детето да живее нормален живот. Ама как да се ликвидирам? Я дай да се напия като изрод, поне да е пичовска смъртта.
Отишъл до кръчмата и се наковал като пръч. Обаче не умира. Решил да тръгне по улицата пък дано да го бутне нещо, че да се свършва, обаче нищо не станало. Казал си човекът:
– Айде видело се е детето, че ще бъде още един ден сляпо. Утре пак ще се напием.
Звъни на вратата, отваря жена му:
– Айде бе, къде ходиш бе? Детето прогледна, комшията умря, а ти къде се губиш, пияндурник такъв!
