На покойния артист Асен Миланов се приписват следните думи:
– Остарях, остаряаах. Косата ми опада, зъби не ми останаха, ръцете ми треперят, нищо не мога. Сал едното любене ми остана.

Дама на възраст се хвали на своя приятелка:
– Много добре съм се съхранила за възрастта си! Ето, мога да ходя без сутиен.
– Да, даже така е и по-добре – изглаждат ти се и бръчките на лицето.

– Защо мирише пръднята?
– За да могат и глухите да й се насладят!

Един човек имал много въшки и отишъл за съвет при лекар.
– Докторе, какво да правя? Изтормозиха ме тия въшки!
– Ето ти тука едно мазило, ще се намажеш и готово.
– Ама то много скъпо бе, докторе! Нямаш ли нещо по-евтинко?
– Няма… Ама да ти кажа, сещам се за един безплатен начин да се отървеш от въшките. Като пътуваш в градския рейс, трябва да намериш някой по-въшлив и от тебе. Долепяш глава до неговата, твоите въшки ще се сбият с неговите, ония ще изтрепят твоите и си готов.
Така и направил човекът – намерил някаква въшлива циганка, долепил глава до нейната, чул някакво шумолене в косата си и си помислил: „Край! Отървах се!“. Прибира се вечерта у тях, ляга си да спи и чува в косата си въшките да си говорят:
– Ех, каква битка беше само! 50 от нашите загинаха! Ама взехме 200 пленници!

Пожарникар спасява възрастна жена от пожар:
– А сега, госпожо, стиснете зъби! Започваме да се спускаме!
– О, но в такъв случай ще трябва да се върнем. Оставих ги на масата.

В автобуса:
– Мамо, мамо, маймуна!
– Аз не съм маймуна, а негър! – възмущава се чуждестранният студент
– Мамо, мамо, тя говори!

На вратата на някаква бабичка се звъни. Тя отива да отвори и какво да види – двама здравеняци с носилка.
– Какво искате?
– Ние сме от моргата, идваме да те приберем.
– Ама аз съм жива!
– Не ни интересува, ние план имаме да изпълняваме.

Бог слезнал на земята и казал на едно семейство негри:
– Ако преминете тази река, ще станете бели.
Бащата не повярвал и я преминал. Станал бял. Майката преминала – и тя бяла. Голямата сестра преминала и тя станала бяла. Бебето наджапало, но щяло да се удави и извикало към баща му да го спаси, но той се обърнал и казал:
– Разкарай се, мръсен негър! – и си тръгнал.

Интервюират столетник.
– Как достигнахте тази преклонна възраст?
– Знаете ли, аз още от младини бях твърдо решил – каквото и да става, ще продължавам да живея!

Палачът вдига брадвата над главата си и казва на осъдения:
– Я свирни да се ориентирам, че днес си забравих очилата.