Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното:
– Дай я, дай я веднага!
Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце:
– А да, да, баничката, ето я!
Уточняващ глас:
– Хартията бе, хартията!

Един се събужда на сутринта и гледа някаква грозотия до него в леглото.
– Ти коя си ма?
– Ама не помниш ли, ние снощи се обичахме…
– И на колко години си?
– Ти колко ми даваш?
Оня се вгледал в нея и казал:
– Е не, хората не живеят до толкова!

– Защо си толкова унил?
– Четох една книжка с много тъжен край.
– Коя?
– Спестовната ми книжка.

– Тате, искам да стана патоанатом!
– Само през трупа ми!

Две баби си говорят:
– Как е мъжът ти?
– Умря оня ден.
– Как стана така?
– Ами готвя аз в кухнята, викам му – я иди в кокошарника и донеси едно-две яйца да застроя супата, излиза той, навежда се и хоп – инфаркт на миокарда. Гътна се и почина на място.
– И ти какво?
– Какво, какво… Ядох супата без застройка.

Двама старци си говорят:
– А бе имаше три начина да оправиш женета – с пръст, с език, ама третия какъв беше?
Другия мислил, мислил, па се плеснал по челото:
– Със свещ бе.

– Какво е внимание и грижа за околните?
– Когато самоубиец скочи от десетия етаж и затвори прозореца след себе си да не им духа.

– Да ти кажа, аз много лесно се разсмивам. Само да видя нещо смешно, и веднага си припадам от смях.
– А как се бръснеш тогава?

Кола блъснала пешеходец и се наложило да му ампутират единия крак. Нещастникът поискал половин милион обезщетение.
– Аз да не съм милионер! – разкрещял се шофьорът.
– Все пак, и аз не съм стоножка…

– Кога негърката си изхвърля боклука?
– На деветия месец.