Един гърбав човек вървял през гората. Изведнъж пред него се появило джудже и казало:
– О, ти си имаш гърбичка! Щрак – нямаш гърбичка! – щракнало с пръсти джуджето и гърбицата на човека изчезнала.
Прибрал се той щастлив и разказал за джуджето на свой познат, който бил без ръка.
Отишъл безръкият на същото място и наистина там било джуджето. Като го видяло, то казало:
– О, ти си без ръчичка! Щрак – ето ти една гърбичка!

Между две прасета:
– Какво ядеш бе?
– Портокал.
– Честно да ти кажа, въобще не ми прилича на портокал.
– Ами какво да ти кажа – ям го за трети път!

Две баби се срещат. Едната пита другата:
– К’во прайш?
– К’во да прая?
– Ами да, к’во да прайш.

Глухоням към сина си:
„Ако псуваш, ша та бия по ръцете“.

Старец и старица си спомнят младостта и разглеждат албум със снимки от училище. Дядото се умилява:
– А ето я тука Ваня Петрова! Къде ли е сега?
Бабата:
– Идиот! Ваня Петрова съм аз!

Възрастен господин се хвали с успехите си в младостта.
– Само за една година – казва той, – покорих сто жени!
– Виж ти! – обажда се синът му. – Миналата година казваше, че били петдесет!
– Да – излиза от положението старият, – но миналата година ти беше твърде млад, за да знаеш цялата истина!

– Като те гледам, искам да съм Чингиз Хан, скъпа!
– Защо? За да ме откраднеш?
– Не! За да имам по-големи мустаци от твоите!

Един човек много се ядосал на някакъв негър, и решил да го убие. Навил се да го блъска с колата си. Чакал, чакал го на една улица, и по едно време негрото излиза. Пича – газ с колата, блъска го, негрото чупи предния прозорец на колата и влиза в купето, целия се потрошил и го пращат в болница.
Съдят негъра за влизане с взлом. Обаче негрото оживяло. Белия се ядосал много и решил пак да го блъсне, дано тоя път го убие. Негърът точно излезнал от болницата и белия пак с колата, газ, и го блъснал. Тоя път негърът разбил предното стъкло, минал през купето на колата и излезнал през задното стъкло. И пак в болница. Съдят негъра за влизане с взлом и опит за бягство. Негърът пак оживял. Белия вече много се ядосал и твърдо решил да го убие. Излезнал негърът от болницата, и белия пак с колата, гаааз, блъснал го. Негърът, от удара, влиза през предното стъкло, минава през купето, и излиза през задното стъкло. Обаче белия за да е сигурен че го е убил, слезнал от колата да провери, и гледа негърът още жив. Ядосал се белия, взел една отверка от колата и като го започнал с отверката, ръгал, ръгал, направил негъра на дупки, и най-накрая го убил.
Съдят негъра за влизане с взлом, опит за бягство и самоубйство по особено жесток начин.

Из завещание:
„Аз, еди-кой си, бидейки в ясно съзнание и с бистър ум, успях приживе да похарча цялото си състояние!“

Чавдар Войвода строява четата си в две редици и започва да кастрира всеки един. Резва първия и го пита:
– Боли ли?
– Не боли!
– Що не боли?
– Щото съм от четата на Чавдар Войвода.
Резва втория и пак го пита:
– Боли ли?
– Не боли!
– Що не боли?
– Щото съм от четата на Чавдар Войвода.
Резва третия и отново го пита:
– Боли ли?
– Не боли!
– Що не боли?
– Щото е на Яне от втората редица!