Нощно заведение. Мъж кани на танц младо момиче. Както са прегърнати, той й казва:
– Хубава си, супер тяло, хубави очи, ама имаш дъх сякаш някой е срал в устата ти!
Младежът получава плесница.
След половин час пак отива при нея:
– Извинявай! Аз наистина те харесвам!
– Благодаря!
– Ей, ама само да не беше дъха ти! Сякаш някой е срал в устата ти!
Отново плесница.
Младежът отива за съвет при бармана. Бармана го скастря:
– Ти си голям тъпанар, бе! Как ще кажеш така да една жена!
– Ама то наистина мирише! Сякаш някой срал вътре в устата й!
– Гледай сега. Отиди пак при нея, извини й се, и я попитай: „Да не би да сте ходила на зъболекар?“ Разбра ли?
– Окей! Ще опитам…
Отива пак при нея:
– Извинете, пак съм аз. Да не би да сте ходила днес на зъболекар?
– Да! – усмихва се момичето – Затова мирише. Сложиха ми мост!
– А, да, разбирам… И кой е срал под моста?

Шофьор на такси почуква на вратата на своя възрастна съседка и с виновен глас казва:
– Страшно съм огорчен, госпожо, но току-що, на завоя, без да искам, прегазих котката ви. Разбира се, готов съм да направя всичко…
– Добре – казва старицата, – свийте се на кълбо до печката и започнете да мъркате…

И старостта си има своите прелести – човек може да си мие зъбите и да пее в същото време.

На една жена мъжът и умрял. Жената започнала всеки ден да ходи на гробището и да ридае:
– На кого ме оставииииии… Нямам си палто за зимата, нямам дърва за печкатаааааа… Ти, мерзавецо, ти не помисли за менееееее…
Това се повтаряло всеки ден. На пазача на гробището му писнало и един ден и казал:
– Госпожо, те умрелите всяка вечер излизат от гроба да се разходят. Ако искате, да кажа на съпруга ви за вашите претенции.
На следващата сутрин жената пак идва на гробището, намира пазача и пита:
– Говори ли с моя мерзавец?
– Да, госпожо. И искам да ви кажа, че съвсем не сте права. Човекът каза, че непрекъснато мисли за вас. Още каза, да ви предам, че в момента не може да направи нищо, защото е още нов. Ако можете да изкарате някак зимата, а на пролет щял да дойде да ви вземе при него…

Жена говори на мъжа си:
– Скъпи, гледай, колко безупречно бяла е твоята тениска, след последното изпиране с новият „Ариел“…
– Хм, бяла, на мен с картинките си ми харесваше повече…

– Ти имаш направо лебедова шия!
– Толкова изящна?
– Не, толкова тънка и крива.

Баба разказва на внучето си за времето на блокадата на Ленинград… Внучето пита:
– Ама верно ли не е имало хляб по времето на блокадата?
– Нямаше, нямаше…
– Е вие к’во, маслото направо на салама ли го мажехте?

– Петре, дай ми двайсет и пет лева до заплата.
– До заплата? И кога е това?
– Нямам понятие. Нали ти работиш…

Немски концлагер. Стои немски офицер и наблюдава как водят концлагеристите към газовата камера. Към него се приближава един от пленените:
– Другарю групенфюрер, аз отивам в камерата, а имам едно малко кученце. Ако го оставя само, то ще умре. Може ли, да го взема с мен?
Фашистът го поглежда с отвращение и казва:
– Вземи го, садист такъв…

Един негър влиза в бар, а на рамото му седи страхотен папагал.
Барманът зяпва и пита:
– Къде го намери този красавец?!
– В Африка, отговаря папагалът. Там ги има много…