– Я! Ама ти си бил жив и здрав! А на мене вече три пъти ми казват, че си умрял!
– И ти какво? На нито едно погребение не отиде…

Един пита приятеля си:
– Може ли да помоля за услуга? Знам, че имаш един много хубав черен костюм, а на мен дядо ми умря, утре е погребението, та накратко – да взема костюма назаем?
– Може.
Срещат се пак след седмица, приятелят пита:
– Абе какво стана с костюма ми, още не си го върнал?
– Ама нали ти казах? Дядо ми почина, трябваше в нещо по-прилично да го погребем…

– По кой закон мислите да ме обесите?
– Ние всички ги бесим по един и същи закон – закона за всемирното притегляне.

– Започваме сутрешна проверка.
– Иванов? Тук…
– Петров? Тук…
– Николов? Тук я, къде ли ще ходиш.
– И изобщо какво ли проверявам, кой ще вземе да бяга от моргата?

– Не може да си толкова тъпа!
– Мога! Живеем в свободна страна!

– Какво прави циганин пред компютъра?
– Рови се в Recycle Bin-a.

На фасадата на погребална агенция пишело:
„Карайте внимателно. Ние ще почакаме.“

– По какво се познават сомалийските гъзари?
– По ролекса на кръста.

Обява във вестник:
„Изгубено е куче. Отличителни белези: без едно око, без един крак и без зъби. Отговаря на името Лъки.“

– Ало, пътна помощ ли е?
– Да, кажете.
– Стана една катастрофа… Да дойдете да прибирете колата.
– На кой адрес?
– На „Евлоги Георгиев“ № 42, 44 и малко на 45.