Отива Доган на свиждане при Тато в рая. Обажда се на портала и чака. След малко се появява Тато – слаб, целия кожа и кости.
– Здрасти – казва Доган, – защо си толкова мършав?
– А бе, кво да ти кажа… В кухнята артелчик е някакъв от вашите и ни кара с Брежнев да ядем със сърп и чук.

Александър Божков влиза в един супермаркет и напазарува много неща – салами, кашкавал, сирене и др.
Излиза си през касата без да плаща и касиерката го пита:
– Господин Божков, а парите?
– Спокойно, ние за това пари не взимаме.

Ученици на посещение при Ленин:
– Другарю Ленин, ние сме ви много признателни за напътствието: „учете, учете, учете!“
– Ех, деца, ама сте и вие… Аз просто си разписвах писалката.

През 70-те години Брежнев говори на митинг в Москва:
– Другари, през 1980 г. всеки жител на СССР ще има мотоциклет!
Тълпата реве:
– Ураааа, мотоциклееет, мотоциклееет…
Брежнев продължава:
– Другари, през 1990 г. всеки наш гражданин ще има автомобил!
Тълпата:
– Ураааа, автомобиииил, автомобииииил…
– Другари, през 2000 г. всеки гражданин на СССР ще може да си купи въртолет!
Тълпата изпада в луд екстаз:
– Уррррррраааааааааа, върртоолеееееееет, въртолеееееееет…
Една бабичка обаче пита:
– Другарю Брежнев, че защо ми е на мен пък въртолет?
– Ех, колко си проста, бабо! Чуеш например, че в Киев са пуснали макарони и литваш да си купиш…

Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин:
– Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: „Другарю, вие защо не носите талпата?“, а аз му казвам „Ако ти се носи, носи си я сам“.
– Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после?
– После дойде един висок в шинел и пита: „Какво става тук?“, а този, ниския, му отговаря „Този другар не иска да носи талпите.“. „Ами като не иска да носи, да ходи да реже“ – отговаря високия.
– Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после?
– Ами после рязах. До 1958 година…

В библиотека влязъл човек и попитал:
– Имате ли книгата „Комунизмът през 2000 година“?
Библиотекарят отговорил:
– Търсете я в раздел „Научна фантастика“!

В час по история учителката на Иванчо обяснява:
– Деца, партизанското име на Тодор Живков е било Янко….
Иванчо настойчиво вдига ръка. Учителката го вдига.
– Кажи Иванчо?
– Моля, другарко, оттам ли идва лафа „Кура ми Янко“?

Пуска се слух,че Брежнев е умрял. Радиото опровергава (гласът на Брежнев):
– Някои хора разпространяват неверни слухове, че аз съм бил мъртъв и гласът ми се разнасял от грамофонна плоча… лоча… лоча… лоча…

Позната история – по времето на комунизма някакъв човек в Москва имал папагал, който постоянно псувал партията и съветската власт. На гости на нашия човек щял да дойде някакъв партиен функционер. За да не стане гаф той затворил папагала в хладилника. След като партиецът си тръгнал, той извадил папагала от хладилника и папагалът закрещял с всички сили:
– Слава на великия Съветски Съюз! Да живее КПСС и нейната ръководна роля в нашия живот, да живее гениалният Брежнев!
Човекът се шашнал:
– Чакай бе, какво ти става, защо говориш така?
– Два часа Сибир ми стигат…

По времето на комунизма агитатор обяснява:
– Другари, партийната политика днес е: две плюс две е равно на шест!
Скача един дисидент и вика:
– Не, две и две винаги е било и ще бъде четири.
Пращат го на лагер. Идва „демокрацията“. Същия агитатор вече е демократ и говори на митинг:
– Господа, днес демократичното правителство обяви: две и две е пет.
Скача същия дисидент (брадясал, изнемощял) и пак вика:
– Не, две и две винаги е било и ще бъде четири.
Агитатора го дръпва настрани и му казва:
– Недейте така бе, господине. По-добре ли беше вчера когато две и две беше шест?