Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона:
– А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли?
– Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
– Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…
След разговора Сталин затваря телефона и си мисли:
„Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?“

1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
– Още ли не са ви заточили, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два – никой не идва…
1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
– Още ли не са ви застреляли, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака…
1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
– Още ли не са ви застреляли, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака…
1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва:
– И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?

– От кога съществува демокрацията?
– Горе-долу от тогава, когато Господ извикал Адам, дал му Ева и му рекъл: „Ха сега си избери жена!“

– Коя е любимата сексуална поза на Муравей Радев?
– 83.
– ?!
– 69 плюс ДДС.

Александър Божков влиза в един супермаркет и напазарува много неща – салами, кашкавал, сирене и др.
Излиза си през касата без да плаща и касиерката го пита:
– Господин Божков, а парите?
– Спокойно, ние за това пари не взимаме.

Кака Пена, многомашинничка и ударничка, я поканват да влезе в БКП. Дали й да чете устави, история на БКП и всичко, което е нужно да се подготви идейно. На събранието на първичната партийна организация я питат:
– Како Пено, ти си наш човек, комунист. Ще те приемеме в Партията. Имаш ли някакви въпроси докато се подготвяше?
Кака Пена отговаря:
– Другарю председател, всичко ми е ясно, защо е червено знамето, какви са ми правата и задълженията, но едно не ми стана ясно: аз като партиен член, имам ли право да се чукам с безпартийни, щото лошо – безпартиен да чука партиен член!
Помислили другарите и решили:
– Имаш право, како Пено, но трябва сама да си го вкарваш, та да се чувства ръководната роля на Партията!

Фидел Кастро умрял. На извънредно заседание на ЦК трябва да бъде взето решение къде да бъде погребан. Един предлага мястото, където е започнала кубинската революция, друг – родната му къща да бъде превърната в мавзолей. Трети твърди, че е най-добре да го погребат в Йерусалим.
– В никакъв случай! – подскачат останалите членове на ЦК. – Там вече един успя да възкръсне!

Сръбски наказателен отряд влиза в албанско село. Строяват всички мъже до стената и казват:
– Ако някой от вас се чуства сърбин, да се отдели от групата.
Десетина мъже излизат напред.
– Добре, минете наляво. Други да се чустват сърби?
Още десетина излизат.
– Добре, вие минете надясно.
Вдигат автоматите и гръмват останалите. Мислят малко и казват:
– Я вие там, дето сте отдясно – марш до стената.
– Ама нали сме сърби?
– Истинският сърбин не може да се колебае…
Застрелват и тях. Пак мислят малко.
– Я и вие там отляво – до стената…
– Ама нали сме истински сърби – не се колебахме?
– Е да де, ама война е все пак. Трябва да има загуби и от сръбска страна.