Горбачов поканил Рейгън на гости в Москва. Пристигнал той. Всичко имало в изобилие – девойки, хайвер, водка…
На сутринта Рейгън казва:
– Слушай, приятел, а има ли в Москва река? Да се изкъпем!
– Абе, има, ама е забранено да се къпеш в нея.
– Стига бе! Нали ти си главният тука?
– Ами добре, да вървим тогава…
Изкъпали се в реката. Тръгнал да излиза Горбачов от водата, а срещу него пазача.
– Ти що се къпеш тука, бе? Нали знаеш, че е забранено? Сега ще платиш глоба!
Горбачов:
– Ама аз съм Горбачов!
Пазачът:
– Да бе, как пък не! Сигурно оня дето е в реката, като излезе ще каже, че е Рейгън…

Учителка се запознава с първокласници:
– Ти как се казваш?
– Тошко.
– А какъв е твоят татко?
– Ами той работи в месокомбината, като директор.
– Седни Тошко на първия чин!
– Ти как се казваш? – пита тя следващото дете.
– Васко.
– А какъв е баща ти?
– Шеф е на Винпрома.
– Сядай и ти на първия чин!
– А ти как се казваш? – обръща се към трето дете.
– Сашко.
– А твоят баща къде е?
– В Държавна сигурност.
– ?!!…Така!… Вие двама седнете на втория чин, а ти Сашко седни на пръвия. А така! И какво прави баща ти в Държавна сигурност?
– Не знам, едва вчера го прибраха.

Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове.
Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали:
– Какво стана, защо си оклюмал?
– Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил „зелен“.
Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко:
– Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина.
След това влиза Бобът и той излиза в същия вид:
– Да им… Не ме приеха, казаха, че съм „издавал тайна“.
Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали:
– Какво стана, да не би да те приеха?
– Приеха ме! Казаха: една „тиква“ повече или по-малко – все тая и ме приеха.

По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира:
– Политически е правилно, но исторически – неправилно! Не може.
Носят му нов проект – стои Сталин и чете томче на Пушкин.
– Исторически е правилно, но политически – неправилно! Не може.
Носят му трети проект – стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин.
– Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!

Финансовият министър Муравей Радев разказва на дъщеря си приказката за Пепеляшка. Дъщеричката го пита:
– Тате, а когато тиквата се е превърнала в златна каляска, какво е трябвало да плати Пепеляшка – данък общ доход, или патентен данък за транспортни услуги?

– Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите?
– Остави ме сега…
– Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите?
– Не ме разсейвай бе, работя.
– Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени?
– Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!

Въпрос: Кой е най-добрият изход от кризата в България?
Отговор: Аерогара „София“.

Един човек хванал риба на реката и я занесъл вкъщи да му я сготви жената. Казал й:
– Ето ти една риба да я изпържиш!
– Нямаме олио.
– Тогава с мас.
– И мас нямаме – ти от небето ли падаш, с какво да си купим олио и мас, нямаме пари!
– Добре де, свари я!
– И вода нямаме, сутринта ни я спряха защото не сме плащали от миналата година.
Човекът се ядосал, върнал се на реката и хвърлил рибата обратно във водата. А рибата изплувала и започнала да вика:
– Да живее правителството, да живее правителството!

– Ало, Народното Събрание ли е?
– Да.
– Искам да питам, какво трябва за да стана депутат?
– Бе ти луд ли си?
– Да. Някакви други условия?

Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света:
– Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето.
– Тате, ама то бил много хубав този свят.
– Ами хубав е.
– Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка?
– Ех, какво да правим сине – родина…