Президентът на РБ поздрави Генерал-губернатора на Австралия за грижите които полага за десетте хиляди български емигранти!
Българските емигранти благодариха на Президента на РБ, че се е погрижил да напуснат страната!

В едно латвийско училище върви урок по история. Темата е „Латвийския национален флаг“.
Учителката пита децата:
– Какво означава червеният цвят на знамето? Николас, кажи ти!
– Червеният цвят олицетворява кръвта, пролята от латвийците в борбата за независимост на Латвия срещу немците, шведите и другите нашественици.
– Добре, Николас. Шестица. А, какво означава зеленият цвят? Хайде Вичкаускас, кажи!
– Зеленият цвят олицетворява нашите безкрайни и красиви гори, планини и поля.
– Добре, Вичкаускас. И ти получаваш шестица. А какво означава…
Не оставяйки учителката да се доизкаже, Вася, който е руснак, скача от последния чин и казва:
– А белият цвят на Вашето знаме е цветът на безкрайните сибирски степи, в които Николас и Вичкаускас ще бъдат изпратени, когато Латвия отново стане наша 15-а република.

В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец:
– Здравейте, аз съм за симпозиума…
– Вашият пропуск, моля…
– Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо…
– А, как ще го докажете?
Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб…
– Влезте моля…
След известно време към вратата приближава друг мъж.
– Аз съм за симпозиума…
– Пропуска, моля!
– Забравил съм го, но аз съм българският културен министър…
– Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената…
– А, кой е Пикасо?
– Влезте моля…

В наши дни. Някъде в Източна Европа. Министър-председателят има рожден ден. Един от министрите произнася тост:
Искам да поздравя от все сърце нашия многоуважаван Премиер – но не затова, че има няколко стотин хиляди в книжка – ние също сме сложили по нещо настрана;
– и не затова, че има Мерцедес последен модел – ние също не ходим пеш;
– и не затова, че децата му учат на Запад – нашите също учат в престижни училища и университети;
– и не затова, че има триетажна къща в престижен район – ние също не живеем на улицата;
– а затова, че е истински демократ!

Ленин говори на събраните революционни матроси:
– Другари, революцията се отлага! Феликс Едмундович отиде за риба!
– Не можем ли да минем без него?
– Без него можем, но без „Аврора“ – не!

В Североизточна България отново рязко се е повишила безработицата, предаде бившият ни кореспондент от Добрич.

СССР, 60-те години. КГБ. Телефонът звъни:
– Ало, КГБ ли е?
– Да.
– Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът.
– Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате?
– Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!

Българското и американското врабче се срещнали на българската граница.
– Къде отиваш? – попитало българското врабче.
– У вас, да почуруликам малко. А ти? – попитало на свой ред американското.
– У вас, да покълва малко.

Знаете ли ли какво представлява микробетона, от който строят жилищата на БОДК? Това е 80% бетон и 20% микрофон.

Влиза гражданин с ловджийска униформа в парламента и започва методично да отстрелва народни избраници. Естествено охраната го спира и го пита какво по дяволите си мисли, че прави.
– Ама аз имам разрешително! – казва ловецът и го показва.
Документът наистина гласи, че лицето има право да отстрелва отрепки през цялата година. Охраната го преглежда внимателно и казва:
– Разрешителното ви е наред, господине, но не можете да продължите – това тук е резерват.