Влязъл Зайо Байо в една сладкарница, ударил с юмрук по тезгяха и изревал:
„Дайте ми една торта с моркови!“
„Нямаме торта с моркови“, отговорили му любезно.
На другия ден пак влязъл Зайо Байо, ударил с юмрук и изкрещял: „Дайте ми торта с моркови!“. Отново му обяснили, че нямат.
И така няколко дни наред, докато на продавача му писнало и казал: „Ако още веднъж ми удариш с юмрук по масата, ще ти закова лапите за нея!“
На другия ден влиза Зайо Байо и плахо пита: „Извинявайте, моля ви се, случайно да имате пирони?“
„Не.“
„Тогава бързо ми дайте една торта с моркови!“

Мравката и слона отишли на басейн. Слона веднага се топнал във водата, а мравката се разтършувала из багажа си…
– Слоне, излез от водата! – провикнала се мравката
– Ама що?
– Излез бе!
– Що ма, мравке?
– Бе излез бе! – настоявала мравката.
Слонът се показал над водата. Мравката го огледала и му казала:
– Хубаво, можеш да си влезеш пак. Не си ми обул банския.

Направили Наборна комисия в гората. Заекът обаче не искал да ходи войник и решил да си отреже едното ухо. Отишъл на преглед и го обявили за НгВС (негоден за военна служба) поради инвалидност.
Това обаче се разчуло и вълкът решил да си отреже опашката. Обявили го също за НгВС.
Слона също нямал желание да ходи в казарма и решил да си отреже оная ти работа.
Тръгнал към комисията да го преглеждат, но те като го видели още от далече се провикнали:
– Слоне, ти не идвай, тебе няма да те вземем, ти си дюстабанлия.

Тича Заека през гората и среща Вълка.
– Защо бягаш, Зайо? – пита го вълка.
– Остави се, Вълчо, някой с три ташака оправил Лъвицата и сега Лъва обикаля цялата гора и го търси.
– Добре де, ти защо се притесняваш, нали имаш два.
– Да, но Лъва първо ги къса, а после ги брои.

…и слона казал на голия мъж:
– Добре де, ти как дишаш с това?

Отишъл гущера до едно езеро и гледа жабата вътре.
– Жабче, топла ли е водата?
Жабата мълчи.
– Жабо, топла ли е водата? – раздразнил се гущера.
Жабата пак мълчи.
– Ама, курво заспала, топла ли е водата?
– Може да съм курва, но не съм ти термометър! – отвърнала жабата.

Гора. Поляна. Огромно дърво. В дървото – хралупа. В хралупата – семейство мечки. Малкото мече се глези:
– Тате, разкажи ми приказка!
– Остави ме на мира!
– Ама разкажи ми приказка…
– Ох, добре де, коя приказка?
– Ами за хората ми разкажи.
Мечокът взима от рафта два черепа, надява си ги на лапите и прави с тях куклен театър:
„Не те ли е страх в тази тъмна гора? Ами ако има мечки?“
„Какви ти мечки бе, никакви мечки няма тука…“

Стои си слона в апартамента и по едно време се звъни. Отива, гледа през шпионката- никой. След малко пак звъни. „Абе кво стана?“. Отива, гледа през шпионката, ама пак никой. Отива сяда си пак и тамън се намества и пак се звъни. „Бе, да му еба мамата, кой пък е това!“
Отива отваря, гледа, гледа, никой. Тамън да затвори и чува нещо. Гледа – комара. Комара:
– Ей, пич! Тука ли е сестра ти? Кажи й, че един пич я търси.

Решили горските животни да си пийнат и изпратили стоножката да им купи водка от ресторанта. Чакали я цял ден и тя дошла чак вечерта.
– Защо се забави толкова? – наобиколили я всички.
– Ами на вратата на ресторанта имаше табела: „Изтривайте си краката!“

Направили в гората яма-капан. Вървял си таралежа и без да иска паднал в нея. Паднал, ударил се и загубил съзнание. Същият ден до обяд паднали лисицата и вълка, а надвечер тъкмо паднала и баба Меца в безсъзнание, се събудил Ежко-Бежко, огледал се, почесал се по главата и си рекъл:
– Бре, какви ги върша докато съм в безсъзнание!