Чапаев и Петка карат мотор в мъгливо време.
В далечината виждат два фара и Чапай казва:
– Петка, гледай, два мотора – ще минем между тях.
Блъскат се, падат. Петка се надига и казва на Чапай:
– Мамицата им мръсна, подложиха ни крак!

Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля.
– Недей, – отговаря Чапаев – тя е нашето бактериологично оръжие.

Джеймс Бонд излиза от басейн. До него се приближава мадама и казва:
– Бонд, банският ви е мокър!?
– Да, но Мартинито ми е сухо!

– Уотсън, не е ли малко топло за зимно бельо?
– Господи, Холмс, как познахте?!
– Елементарно, драги ми Уотсън, не сте си обули панталоните.

Вуте пита Геле какво е това „тест“ дето го има често във вестниците.
Геле отговаря:
– Ами с това те питат нещо, ти отговаряш и след това се вижда умен ли си или щурав.
– Айде и ти ме питай, казва Вуте.
– Добре, какво е това бяло, бяло и жълто в средата?
– Дупе! – отговаря Вуте без да се замисли.
– Какво дупе бе човек, това е маргаритка, казва му Геле. Мисли убаво, оти че те тепам!
– Че мислим, казва Вуте, айде па ме питай.
– Що е това два пъти бяло и па жълто у средата?
– Дупе! – пак мигновено отговаря Вуте.
– Какво дупе бе човек, това е яйце! – ядосва се Геле. Мисли убаво, оти че те тепам и нема да те питам повече!
– Че мислим вече, казва Вуте, айде па ме питай за последно.
– Що е това мънечко, зелено, рипа и квака?- пита Геле.
Вуте се засилва да отговори, Геле го поглежда кръвнишки, Вуте почва да се поти, мисли, мисли и накрая рекъл:
– Па те това го не знаем що е!
– Жабенце бре! казал му Геле.
– Бре да е..м и жабенцето! Верно, че е жабенце, оти я си мислих какво ли че е това дупе хем да е мънечко, хем да е зелено, па да рипа и да квака!

Вечер. Холмс и Уотсън на палатка в гората.
– Уотсън, събуди се. Какво ти говорят тези звезди?
– Ами… Утре времето ще е ясно с лек северозападен вятър, нали?
– Не, Уотсън.
– А какво могат да означават тогава?
– Елементарно, драги ми Уотсън, някой ни е отмъкнал палатката.

Мюлер:
– Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша.
– Почвай с лошата.
– Ами онази руската пианистка всичко си е признала.
– И какво по-лошо от това?
– Ами признала го е не на мен, а на жена ти.

Американска бомба случайно удря китайското посолство в Белград.
Други американски бомби случайно удрят италианското, гръцкото, индийското и други посолства…
Щирлиц случайно получава повишение в чин.

Рано сутринта, Гарабед си обул шортите и маратонките, и отишъл да потича около блока. Както си тичал случайно погледнал нагоре и видял как едно нощно шкафче го удря по главата. Запомнил от кой балкон е полетяло и след тримесечна кома завел дело. На процеса – Съдията:
– Моля, първият свидетел да разкаже какво стана въпросната сутрин.
Гарабед:
– Обух си аз екипа и излязох да потичам и изведнъж едно ношно шкафче ме удари по главата, след което се събудих в Пирогов.
Съдията:
– Вторият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин.
Мъжът:
– Прибирам се аз от командировка и гледам жената гола лежи на леглото и балконската врата – отворена. Тичам аз на балкона и гледам един търчи гол отдолу, взех нощното шкафче и го засилих по него.
Съдията:
– Третият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин.
Киркор:
– Амиии, седя си аз в едно нощно шкафче…

Евреин и арменец седят на стълбите пред синагога и просят. Минаващите край тях евреи пускат пари само на евреина. Последният евреин, който влиза в синагогата, спира пред арменеца и му казва:
– По-добре иди пред арменската църква, защото тук даваме само на нашите хора.
Като влязъл, Гарабед се обърнал към евреина:
– Абе, Киркор, тия ли ще ни учат на бизнес?