Чапаев и Петка карат мотор в мъгливо време.
В далечината виждат два фара и Чапай казва:
– Петка, гледай, два мотора – ще минем между тях.
Блъскат се, падат. Петка се надига и казва на Чапай:
– Мамицата им мръсна, подложиха ни крак!

Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля.
– Недей, – отговаря Чапаев – тя е нашето бактериологично оръжие.

Джеймс Бонд излиза от басейн. До него се приближава мадама и казва:
– Бонд, банският ви е мокър!?
– Да, но Мартинито ми е сухо!

– Уотсън, не е ли малко топло за зимно бельо?
– Господи, Холмс, как познахте?!
– Елементарно, драги ми Уотсън, не сте си обули панталоните.

Вуте пита Геле какво е това „тест“ дето го има често във вестниците.
Геле отговаря:
– Ами с това те питат нещо, ти отговаряш и след това се вижда умен ли си или щурав.
– Айде и ти ме питай, казва Вуте.
– Добре, какво е това бяло, бяло и жълто в средата?
– Дупе! – отговаря Вуте без да се замисли.
– Какво дупе бе човек, това е маргаритка, казва му Геле. Мисли убаво, оти че те тепам!
– Че мислим, казва Вуте, айде па ме питай.
– Що е това два пъти бяло и па жълто у средата?
– Дупе! – пак мигновено отговаря Вуте.
– Какво дупе бе човек, това е яйце! – ядосва се Геле. Мисли убаво, оти че те тепам и нема да те питам повече!
– Че мислим вече, казва Вуте, айде па ме питай за последно.
– Що е това мънечко, зелено, рипа и квака?- пита Геле.
Вуте се засилва да отговори, Геле го поглежда кръвнишки, Вуте почва да се поти, мисли, мисли и накрая рекъл:
– Па те това го не знаем що е!
– Жабенце бре! казал му Геле.
– Бре да е..м и жабенцето! Верно, че е жабенце, оти я си мислих какво ли че е това дупе хем да е мънечко, хем да е зелено, па да рипа и да квака!

Вечер. Холмс и Уотсън на палатка в гората.
– Уотсън, събуди се. Какво ти говорят тези звезди?
– Ами… Утре времето ще е ясно с лек северозападен вятър, нали?
– Не, Уотсън.
– А какво могат да означават тогава?
– Елементарно, драги ми Уотсън, някой ни е отмъкнал палатката.

Вярна на новият си имидж, Лили Иванова кара бясно с мотора си по магистрала „Тракия“. Спира я полицай:
– Сто и двадесет!?
Лили Иванова:
– Не-е, каската ме състарява.

Чапаев бил много болен и стоял на системи. Петка отишъл да му запише последните думи. Извадил лист и химикал и ги дал на Чапаев да напише нещо. Той написал нещо и му го върнал. Петка прибрал листчето без да го чете. На другия ден на погребението на Чапаев извадил листчето за да прочете последните му думи:
– Петка идиот такъв, стани от маркуча с кислорода!!!

Седят Чапай и Петка в землянката и Петка пита:
– Чапай, кой номер ти са ботушите?
– Четирсе и две.
– А-у-у-у, а миришат поне за четирсе и осми!

Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва:
– 100 грама водка.
– Нямаме, вчера свърши.
– Тогава сто грама коняк.
– И коняка свърши.
– Една бира?
– И бирата свършихме.
„Ясно, свръзката е пристигнала“, мисли си Щирлиц.