Вървяла си Червената Шапчица през гората. Среща я Вълчо и й казва:
– Червена Шапчице, сваляй гащичките!
– Хе-хе-хе! Кумчо Вълчо си мисли, че ще му станат.

В час по биологя учителят пита:
– С какво се храни поповото прасе?
Иванчо отговаря:
– Дали е на попа или нашето – все с помия ще се храни.

Въпрос към Радио Ереван:
– Какво прави информация, достигнала до блондинка?
Радиото отговаря:
– Не е много ясно, вероятно отчаяно търси мозъка.

Две мутри се разхождат:
– Брато, гледай каква гора!
– От тези дървета нищо не виждам…

Жорж Перек (из „Червените шапчици – начин на употреба“)

Червената Шапчица върви през гората. В дясната си ръка носи плетена кошничка, покрита с поизбеляла ленена покривка на широки бледоооранжеви квадрати, втъкани с помощта на така наречената Гьотинтенска плетка от домашно боядисани в отвара от люспи от стар лук памучни нишки. Кошницата е вероятно дело на унгарски цигани-кошничари, разменена за десетина яйца или някое мършаво пиле в пограничните села на Горна Силезия, малко преди представителите на Египетското племе да напреднат към Рурските планини.

В кошницата има няколко предмета, които могат да задържат вниманието ни за около минута. Това са – домашно приготвена пита от бяло пшенично брашно, мляно ръчно в хромел, чиито произход се губи във вековете около Кръстоносните походи и се намира в семейството на майката на Червената Шапчица от поне триста и петдесет години; позапрашена бутилка от дебело зелено стъкло, от долния ръб на която липсва парченце, колкото монета от едно су, отчупено при удара от падането на бутилката върху каменния под на избата на дядото на Червената Шапчица, при новината за раждането на момиченцето, или поне така е твърдял въпросния дядо, противно на версията за сприхавия му характер, чиито изблици са се изразявали в замерване, както на ратаите, така и на домашните му, с каквото му попадне под ръка. В случая бутилката е пълна с миналогодишно червено вино, от добър Мозелски сорт, но самата реколта, както и не особената настойчивост на майката на Червената Шапчица в „отглеждането“ на виното са му придали към настоящия момент тъмен и повече от необходимото тръпчив привкус, както и висок процент утайка, чиито негативен ефект спрямо виното момиченцето увеличава непрекъснато, разклащайки кошницата. Там се намира и…

От писмо до Дядо Мраз:
„Здрасти, стар пръдльо! Вече две години не вярвам в теб!!“
Генко Бончев, 58 годишен…

Крикор и Гарабед се заяждат един с друг:
– Крикор, кога ти е рождения ден?
– Защо?
– Да ти подаря едни завеси, че по цял ден ви гледам със жена ти как се гоните голи из къщата.
– Гарабед, а на теб кога ти е рождения ден?
– Защо?
– Да ти подаря един бинокъл, че да видиш чия жена гоня.

Върви си Прасчо през гората и среща Пух.Гледа го носи голям нож и е един такъв весел,весел.Спира го и го пита:
– Абе Пух,що си толкова весел? Медът ли е поевтинял?
Застава Мечо Пух пред прасето,изглежда го с лукав поглед и казва с мазен глас:
– Не, Прасчо, не. Свинското поскъпна!

Седят си Пух и Прасчо на сянка под едно дърво. В хралупата на дървото се чува бръмчене. По едно време Прасчо бръкнал в хралупата и облизал ръката си и се намръщил. Обърнал се към Мечо и казал:
– Пух, пчелите в това дърво са направили много странен мед.
Пух бръкнал в хралупата, облизал лапата си и казал:
-Това не са пчели, това са мухи.

Червената шапчица, по Хулио Кортасар

Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го
по един издайнически косъм – косъм с възел точно по средата. Първо отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми вътре. После с кирка тръгна по тръбата – отделяше, изследваше… След това шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми, положени напряко на тунела.