Наско Сираков и Владимир Грашнов (шефа на „Мобилтел“) сключват договора за спонсорство на „Левски“. Сираков пита:
– Абе, Грашнов, я си кажи GSM-a. Нали вече си ми спонсор и трябва да ти се обаждам ако ми потрябва нещо.
– Нали съм шеф, моя GSM е първи – 00-00-01.
– Ей, ти за малко да останеш без телефон, бе!

Двама обратни си говорят след Нова година:
– Ау, миличък, ако знаеш какво ми се случи оня ден… Звъни се на вратата и там един такъв хубав мъж – с едни розовки бузки, един такъв закръгленичък, с една брада…
– А как беше облечен?
– С едни секси червени дрешки… И една торбичка на рамо.
– Ама това е бил Дядо Мраз!
– Аха, значи затова беше толкова хладен към мен отначало…

Двама борци пътуват по магистралата. Единият казва:
– А, ето я табелата. Завий сега на дясно!
– Ааа, аз вече на табели не вярвам! – отговорил другият борец – Вчера гледам на една табела пише „Жени“. Влизам, гледам, а то… тоалетна!

Офицерският клуб. Хусарите, до един пияни, седят оклюмали: провинция, скука, всичко са опитали, всичко е омръзнало… Внезапно, излизайки от алкохолния делириум, поручик Ржевски развълнувано скача от мястото си и вика:
– Господа! Имам идея! Предлагам ви да поиграем на една интересна игра!
Обнадеждени, хусарите един след друг проявяват жив интерес:
– Отлично, разкажете, поручик!
– Това е просто, господа! Дамите повдигат полите си и се нагъзват до стената. От другата страна на стаята кавалерите свалят панталоните си и се засилват към тях. Който попадне в разбег от раз, целува ръка на дамата!

Две блондинки гледат филм в киното едната казва на другата:
– А бе Буби, винаги съм се питала как правят така че светлините на прожекторите изгасят постепенно?
Другата отговаря:
– Ами, сигурно дърпат щепсела бавно.

Спи старият генерал с младата си жена и изведнъж, посред нощ, стреснат се събужда и вижда как поручик Ржевски гали и целува съпругата му.
Генералът (гневно): „Какво е това, поручик?.
Ржевски: „Това е сън, господин генерал!“.
Генералът: „Ах, сън… Да не повярваш, вече трета седмица все един и същ сън сънувам…“

В едно царство се повила Ламята Спаска. И през определен период от време се появявала в селото, и вземала по една девойка. Дошъл ред и на царската дъщеря. Както обикновено става в приказките, царят обявил награда за най-смелият – а именно който убие Ламята. Давал дъщеря си за негова съпруга, половината царство, купища скъпоценности, богатства и злата. Около 20-тина юнаци се пробвали и намерили гибелта си. Наш Иван решил и той да се пробва. Поискал само една овца от царя. Царя му дал овцата и благословията си. Заклал Иван овцата и й натъпкал кожата със слама и приспивателни. Хванал пътя и по козите пътечки, чукари и гъсталаци, се озовал право пред входа на пещерата на Ламята. Чул как си похърквала. Оставил и „овцата“ пред пещерата и се скрил. По едно време Ламята се разбудила и протягайки се излязла от пещерата. „Я! Закуската сама дошла…“ – казала си тя и налапала овцата. Сънотворното много скоро дало своя ефект. Иван отишъл и й натрошил зъбите с едно чукче. Върнал се в селото и право в двореца. Показал зъбите като доказателство и започнал „вземането на своето“.Оженили се набързо. Първата брачна нощ в момента в който останали насаме с булката й се преминавало към консумацията на брака, на вратата се почукало…
– Кой пък сега чука? – троснато запитал Иван.
– Ас са ти каса кой цука…

Въпрос: Защо блондинките се усмихват, когато по време на буря има светкавици?
Отговор: Защото си мислят, че ги снимат.

Английски лорд е седнал в кабинета си в Лондон и чете вестник.
Изведнъж неговият слуга връхлита в кабинета:
– Сър, Сър, Темза приижда.
Лордът възмутено го поглежда и строго му прави забележка:
– Джон, толкова години работиш при мене. Не знаеш ли как трябва да влизаш. Излез ако обичаш и влез както се полага.
Слугата се подчинил и излязъл. След десетина минути още по-бурно и по-разтревожен слугата отново връхлита.
– Сър, Темза приижда, ще ни залее.
– Джон, какво ти казах преди малко. Излез ако обичаш и влез подобаващо.
Джон излязъл. Минали няколко минути. На вратата се почукало. Лордът казал „Да, влез“. Слугата Джон, влязъл бавно и тържествено както го правел винаги, посочил към отворената врата и казал на лорда:
– Сър, Темза.