Върви си магаренцето Йори из гората и среща Мечо Пух.
– Пух, какво си правил с тази лопата?
– Погребвах Прасчо.
– А каква е тази кръв по лопатата?
– Ами той три пъти излиза…

Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул.
„Рокери“ – помисли си Щирлиц.
„Металист“ – помислиха си немците.
А Щирлиц гордо продължи да крачи по „Фюрерщрасе“, окичен с медали върху съветската си униформа.

Радистът пие ампула с отрова, вързва си камък на шията и се хвърля от третия етаж право в реката. Щирлиц си поглежда часовника и се провиква през прозореца:
– Този път беше малко по-добре. Още два дубъла и отиваме да обядваме.

Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо.
Изненадващо влиза Мюлер:
– Щирлиц, какво правите тук?
– Амии, чакам трамвая!
– Аха.
Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват.
Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там.
„Сигурно е минал трамвая“ – мисли си Мюлер.

Отива Едип при Сизиф и го пита:
– Защо го търкаляш тоя камък по баира?
– Абе я си еби майката…

Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща:
– За героите на Съветския Съюз няма опашка!

23 септември е – Ден на Съветската армия. Щирлиц е дърво-пиян, търкаля се в някаква локва.
Минава Мюлер и го сритва възмутен:
– Засрамете се, Щирлиц! Вие сте немски офицер!
„Да,“ – мисли си тъжно Щирлиц – „така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!“

Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже! – казал Моканина и продължил да скубе бялата лястовица.

Бай Ганьо и германеца се състезавали кой ще направи по-хубавф кенеф. Германеца направил хубав кенеф с мебели, а Бай Ганьо – схлупена барака. Отишъл Бай Ганьо в кенефа на германеца, а германеца в кенефа на Бай Ганьо. В кенефа на германеца всичко минало без проблем, а в кенефа на Бай Ганьо станали някои неща: германеца почнал да сере след като свършил работата си духнал малко ветрец и паднала една хартийка.
– Автоматично – казал си германеца.
След като излязъл духнало малко ветрец и се затворила вратата.
– Автоматично – казал си пак германеца.
Повървял малко, духнал силен вятър и бараката понеже била схлупена паднала. Германеца си казал:
– Тоя кенеф бил сгъваем бе!

Щирлиц самодоволно крачеше по „Фюрерщрасе“ и нищо не издаваше че е руски шпионин, с изключение на руската му униформа и парашута, който се влачеше след него…