Мюлер си кара колата си с 60km/h по пустите берлински улици.
А до него бяга Щирлиц, облечен в анцунг, преструвайки се че прави сутрешния си крос.

Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка.
– Какво стана, Чапаев, взе ли изпита?
– А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.

Лорд Джон казва на слугата си:
– Джеймс, донеси ми рояла от хола!
– Ще свирите ли, милорд?
– Не, забравих си пурата върху него.

Филип Тотю срал в една гора. Станал той, обул си гащите и гледа – пищова му го няма.
– Ей, лайно кажи къде е пищова!
Лайното мълчи.
– Лайно, къде е пищова?
Лайното мълчи.
– Лайно кажи къде е пищова или ще те ритна!
Лайното мълчи.
Ритнал го той и гледа – пищова отдолу.
– Бре, и то хайдушко лайно, и то тайна пази ей…

Поручик Ржевски се връща в балната зала с опръскан отпред мундир.
– Поручик, дъжд ли заваля? – пита тактично Наташа Ростова.
– Не, духа вятър.

Танцуват Наташа Ростова и поручик Ржевски. Поручикът започва трескаво да мачка гърба на Наташа.
– Поручик, какво търсите там?
– Гърдите Ви, Наташа.
– Гърдите ми са отпред, поручик.
– А-а, там вече търсих.

Киркор и Гарабед били колеги, ама станал злополука и Гарабед умрял. Шефа казал на Киркор да иде като най-близък при жена му и да й каже за злополуката, ама по възможно най-лекия начин, че да не се разстройва много.
Отива Киркор и звъни на вратата. Жената на Гарабед отваря и Киркор:
– Амиии, Гарабед се разболя нещо… и… утре че го копаме!

Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита:
– Абе ти защо не ме попита как съм?
– Е защо да те питам?
– Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм.
– Какво да те питам, нали те гледам?
– Добре де, все пак от уважение поне…
– Ама нали те виждам че си виж и здрав?
– И какво сега, няма да ме попиташ, така ли?
– Е айде, щом настояваш… Крикор, как си?
– Ох, не питай…

Няколко господа искали да направят Паганини за смях:
– Вие сте действително втори Орфей! – казал стопанинът на къщата.
– И колко поразително приличате на него! – саркастично отбелязал друг.
– Това е вярно, господа – съгласил се Паганини. – И Орфей е свирил пред животни.

Наташа, Пиер и Ржевски пътуват в каляска от Петербург за Москва. Ржевски дреме, а Пиер и Наташа водят светски разговор.
-Ах, Пиер, имам усещането, че все още с единия крак съм в Петербург, а с другия вече в Москва.
Пиер:
– Как бих искал да бъда някъде между Петербург и Москва, примерно в Бологое!
Ржевски се събужда:
– Бил съм в Бологое, господа. Дупка, да си призная, страшна!