…и Вълкът се надвесил над бабата на Червената шапчица и казал:
– Ще те ям! Избирай с какво – с кетчуп или с горчица?
– По-добре с телевизора, че след малко ми почва сериала.

Изпратили Чапаев да се учи в университета. В една от ваканциите, той се върнал и естествено среща Петка. Петка го пита как върви учението и Чапаев казва:
– Кво да ти кажа, задават ни едни гатанки.
– Добре де, кажи една да видим и аз колко знам – помолил Петка.
– Добре. Без прозорци, без врата, пълна къща с деца. Що е то?
– Чапаев, това трябва да е гъз – казал Петка след дълго мислене.
– Как ще е гъз, бе Петка? Това е краставица. Слушай сега друга гатанка: Две остриета с две търкалца на кръст. Що е то?
– Чапаев, това вече е гъз – доволен казва Петка.
– Как ще е гъз, бе Петка. Това е ножица. Много още трябва да се учиш.
Петка започнал умислено да върви по плаца. Насреща му идва Будьони и пита:
– Петка, какво си се умислил?
– Абе, Чапаев нали е много учен ми задава едни гатанки и аз не можах да му отговоря. Слушай сега и ти: Без прозорци, без врата, пълен гъз с краставици. Що е то?
Будьони се размислил и казал:
– Петка, това трябва да е гъз.
– Абе и аз му викам на Чапаев, че е гъз, а той ми вика, че е ножица.

Чапаев прекарал нощта при полевата сестра Нюра. На сутринта отива в банята да се изкъпе като бял човек. След като се изкъпал, си увил около главата един голям пешкир – като чалма. Среща го Петка в този вид и решил да се пошегува с началството:
– Товарищ Чапаев, въй Джавахарлал Неру?
– Во первъйх, она не Неру, а Нюра. И во вторъйх, не твое дело кого я джавахарлал!

Върви си Червената шапчица из гората и изведнъж насреща й Вълкът.
Изплашила се червената шапчица и го пита:
– Защо са ти такива големи ушите?
– За да те чувам по-добре.
– Защо са ти такива големи очите?
– За да те виждам по-добре.
– А защо ти е толкова голям носът?
– Защото съм евреин, – казал Вълкът и се разплакал.

Вървят Мечо Пух и Прасчо из гората. Прасчо пита:
– Пух, къде отиваме?
– Да колим прасе.
– Хм, а ако прасето опита да избяга?
– Ще те избягам аз тебе…

Двама джентълмени кротко пушат пури, надвесени над перилата на Лондонския мост.
Откъм Темза се чува вик:
– Помощ! Не мога да плувам! Не мога да плувам!
Единият джентълмен се обръща към другия:
– Простете, че прекъсвам уединението ви, сър, но Вие можете ли да плувате?
– Не. А Вие, сър?
– Аз също не мога. Но за разлика от някои хора, ние не крещим за това така, че да ни чуе целият град…

Уотсън пита Холмс:
„Абе, Холмс, нещо се е повредила лампата в тоалетната. Като отворя вратата светва, като я затворя угасва.“
„Елементарно, Уотсън! Пикал си в хладилника.“

Срещнали се бай Лазо и мъдреца Цицерон. Стигнали един друг, спрели и се заоглеждали.
Цицерон си помислил: „Тоя тъпанар така ще го прееба, та ще го шашна“. И му вика:
– Бай Лазо, искаш ли да ти кажа изречение, където твоето име го има три пъти?
Бай Лазо му вика:
– Я не вервам!
– Чуй сега: „На Бай Лазо му влаза и му излаза“!
– Добре, а искаш ли аз да ти кажа изречение, дето твоето име да го има четири пъти?
Цицерон си помислил: „Тоя див селянин не може да ми измисли такова сложно нещо“. Но отговорил:
– Искам…
– Цицероне, Цицероне, Цицеронеее, да ти еба майката, Цицероне!

Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: „Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи.“
Отива Чапаев: „Какво, бе, Петка?“. „Ами погледни навън“, отговаря Петка.
Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените.
Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: „Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи.“ Отива той и Петка му казва: „Качи се на масата и погледни.“ Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива.
Вкъщи обаче ново писмо: „Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!“ Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива.
И пак: „Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи“. Хваща той влака, пак пита „Какво, бе, Петка?“.
„Ами качи се на гардероба.“
Качва се Чапаев – нищо не се вижда.
„Наведи се още малко“, вика Петка, ама пак нищо.
„Още, още малко.“
Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл:
„Е така може ли да се учи?“

Разхождайки се из Райските градини, Адам възмутен си мърморел:
– Ама и шефа каква жена ми даде само! Ляга си с първия срещнат мъж!