Мюлер разбира, че в Гестапо има руски шпионин. Вика всички на разпит.
– Кой е шпионин? – крещи Мюлер.
– Той! – Щирлиц сочи Калтенбрунер.
– Щирлиц, знаеш, че не е вярно, защо? – удивен е Калтенбрунер. „В името на прогреса на съветската идея“, прошепва Щирлиц.

Петка се жали на Чапаев:
– Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон.
– Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.

Щирлиц нахлу в автомобила на Мюлер и запали. Клечката дълго догаряше в ръцете му.

В замъка. Икономът влиза възмутен при лорда и му казва:
– Извинете, сър, но това е безобразие. Не сте ми давали заплата от четири месеца.
Лордът:
– Извинен си…

Английски лорд собственоръчно си навива часовника и обяснява на изумения лакей:
– Лекарят ми предписа физически упражнения.

Иванчо излязъл на терасата да учи. Отдолу минала Марийка с късата пола, Иванчо не издържал, влязъл вътре и си фраснал една чикия. Пак излязъл на терасата, след малко Марийка пак минала и Иванчо пак влязъл и си фраснал една чикия. За трети път излязъл и Марийка пак минала. Иванчо се провикнал:
– Мамка ти ненаситна!

В очите на радистката Кет пробляснаха пламъци. Щирлиц бързо се намеси с пожарогасител.

– Сър, сър! – втурва се икономът в библиотеката. – В трапезарията има пожар!
– Няма значение! – отговаря старият лорд. – Сервирайте вечерята в приемния салон!

Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му.
„Прости ми, Саша, беше нещастен случай“, мисли си Щирлиц.

Космонавти от Земята най-после кацват на Марс. Срещу тях се задава един марсианец, целият в златни синджири и пръстени, и ги поздравява на разбираем език.
Космонавтите учудено го питат:
– Вие тука всички ли ходите с толкова много злато по себе си?
– Не – отговаря марсианеца, – само арменците сме така!