Лорд звъни на прислугата:
– Иконом, бързо донеси в библиотеката чаша коняк, госпожата припадна!
– Веднага, сър. А какво да донеса за госпожата?

При учителя по латински идва старец и иска да взема уроци. Учителят недоумява:
– Но вие сте на 80, защо ви е на тази възраст латински?
– Е, разбирате ли, на тая възраст човек вече почва да мисли за смъртта… ще умра, ще ида в рая, ще срещна някъде там апостол Павел, като знам латински, ще мога да си поговоря с него…
– Ами ако попаднете в ада?
– Е, немски вече научих.

Щирлиц отваря пощенската си кутия и намира бележка:
„Ако не си платите сметката за тока, ще ви изключим радиостанцията.
Мюлер“

Върви тайната вечеря. Исус с апостолите хапват, пийват и си говорят. След това всички стават и си отиват. На масата спи пияният Юда.
Сервитьорът го събужда и му дава сметката. Юда гледа втренчено и казва:
– Мамка му, и откъде да взема тези 30 сребърника?

Иванчови живеели в боксониера. Иванчовата майка и татко като искали да се чукат намазвали на Иванчо една филия с лютеница и го изпращали на терасата да не им се пречка.
Яде си той филията на балкона и гледа отсреща в съседния блок на балкона Марийка с две филии, и се провикнал:
– Марийке, у вас сигурно голямо ебане става?

Банята на Гестапо. Шпионката Хайке зърва отпечатък на Ленин с главата надолу до пъпа на радистката Кет.
– Браво, иронизираш комунистите – казва Хайке.
„Повече няма да давам на Щирлиц да ме люби в униформа“, мисли си Кет.

В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното:
„Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов.“
Учителката прочела съчинението и се възмутила:
– Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично.
Пише Иванчо втори вариант.
„Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха.“
Учителката пак недоволна казва:
– Няма нищо за труда.
Иванчо сяда и пише нов вариант.
„Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал.“
Учителката го прочела и:
– Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна.
Пише пак Иванчо:
„Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал.“
Учителката чела, гледала, мислила па рекла:
– Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш?
Пише Иванчо пак нов вариант.
„Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза:
– Ебал съм му майката, и утре е ден!“

В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде – чистота, тишина, спокойствие…
– Как сте го постигнали? – питат шашнати хората от комисията.
– Ами разделихме децата на групи. – обясняват учителките и повеждат комисията по коридора.
На вратите – надписи:
„Много добри деца“.
„Добри деца“.
„Не особено добри деца“.
„Лоши деца“.
„Много лоши деца“.
„Ужасни деца“.
„Безнадеждни деца“.
„Иванчо“.

В офиса на Мюлер нахлуват рогат делфин, летяща овца и говорещ зюмбюл. „Щирлиц вече прекали“, мисли си Мюлер.

Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев:
– Нищо не казва, гада!
– А вие бихте ли го?
– Бихме го.
– А в бъчва с вода давихте ли го?
– Давихме го.
– Хм… Я му дайте да помирише партенките ми.
– Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!