Влиза в железария един борец и казва:
– Брато дай един хляб бе!
– Ама господине тука хляб не се продава… – отвърнал продавача смаян.
Борчето повторило още един, два пъти, но отговорът на желязаря бил категоричен. Ядосала се мутрата и сменила физиономията на продавача.
На дргия ден влиза пак и пак иска хляб. Железаря отново му казва, че в железарията хляб не се продава, а нашия човек недоволен от резултата отново го смазва от бой. На следващия ден продавача се подготвил, за да не яде бой и с влизането на бореца казал:
– О-о-о-о! Господине ето Ви и вас! Ето един хляб топъл и пресен.
А бoрчето отговорило:
– Аз хляб купих от аптеката, ти дай едно кисело мляко!

Съпругата на сър Джон го напуска.
На третия ден в дома на лорда се звъни. Отваря слугата.
– О, вие се връщате, госпожо! – казва той. – А пък аз си помислих, че е дошъл още някой, за да поднесе поздравления на лорда…

Влиза Наско Сираков при Грашнов:
– Шефе, искам един GSM от служебните!
Грашнов:
– Няма проблем, нали знаеш че за тебе винаги… ама я чакай малко, ти ми искаш 5-ти телефон за този месец, да не ги губиш?
– Не ги губя бе, много бързо им свършват батериите…

Учителката се разболяла и влязла в болница. класът изпратил Иванчо на свиждане. Връща се и докладва:
– Деца, положението е безнадеждно. Утре я изписват и от вдругиден пак е на работа.

„Какъв хубав руски самовар“, помисли си Мюлер.
„Ти само завърти кранчето“, лукаво се усмихна скритият вътре Щирлиц.

Ицо Стоичков, човек, който е обикалял насам-натам, естествено разбира от кино, изкуство, култура… та разглеждал една изложба на световно известен художник. По едно време дошъл уредника на изложбата и го попитал:
– Мистър Стоичков,да ви помогна с нещо?
– Не, благодаря. Знам, че това е известната картина „Селянин люпи семки“ от 17век.
– Не, мистър Стоичков, това е венецианско огледало от 15 век!

Щирлиц отвори вратата и зърна насочен към себе си автомат. „Повече няма да поръчвам биренки по телефона“, помисли си Щирлиц.

Лорд и лейди Хамилтън преживяват тежки времена.
– Принудени сме да икономисваме – казва лордът. – Не би ли могла, скъпа, да вземеш няколко урока по кулинария? Тогава ще можем да минем без готвачка.
– Добре, скъпи. А ако ти вземеш няколко урока по секс, ще можем да уволним и нашия лакей.

Иванчо много обичал като види някой наведен да му слага среден пръст. Като умрял бил разпределен за рая.
Тъкмо се навел Свети Петър да му отключи райските врати и Иванчо по навик му направил номера със средния пръст.
Това страшно ядосало Светиите и решили да го изпратят за наказание в ада. Предават го на дяволите да го варят в казана.
След известно време главния дявол отишъл да види как върви наказанието на Иванчо и какво да види: дузина дяволи се въртят около казана и нито огън, нито пара.
– Защо не гори огъня?
– Ами я се наведи ти да го да го запалиш.

Лорд звъни на прислугата:
– Иконом, бързо донеси в библиотеката чаша коняк, госпожата припадна!
– Веднага, сър. А какво да донеса за госпожата?