Децата отиват на екскурзия да гледат строеж. Ръководителят на строежа им казва:
– Деца, сложете си каските! Ако ви падне някоя тухла на главите, направо ще ги размаже! А ако имате каска – няма проблем. Ето, миналата година тук беше един друг клас, една тухла удари едно момиче по каската и нищо му нямаше – само се усмихна и си продължи нататък.
Иванчо се обажда:
– Знам го това момиче. И досега си ходи с каската и се усмихва.

Учителката се оплаква на бащата на Иванчо:
– Синът ви вчера не дойде на училище.
– Е?
– И оня ден го нямаше.
– Е, и?
– И преди това липсваше.
– Е, и? И утре няма да дойде.
– Защо?
– Удуших го, гада!

Иванчо написал на дъската „путка“. Щом влязла учителката, веднага попитала кой го е написал. Никой не отговорил, и тогава тя накарала класа, (от 35 ученика) да напише същото за да сравни почерка.
Установила че е Иванчо, и за наказание го накарала да оближе дъската.
Тръгнал Иванчо да се мие и го среща директора:
– Иванчо, защо си такъв бял, да не си болен?
– А ти какво си мислиш, че е лесно да излижеш 35 путки…

В музея на революцията децата питат гида:
– Какъв е този скелет тук?
– Това е скелетът на великия герой Чапаев.
– А какъв е тоя малкия скелет до него?
– Това е скелетът на Чапаев като дете.

Внедрява КГБ в Щатите шпионин – Агоп. Паролата е „Шиете ли шарени дюшеци?“. Дали му адреса на явката и го пратили по живо – по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано „дюшекчия“. „А, нашият е!“ – си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита:
– Шиете ли шарени дюшеци?
– А, братле, грешка – аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…

Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява:
– Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…

Червената Шапчица, Джеймс Хадли Чейс

… Червената Шапчица вървеше по пътечката. Пред нея се изпречи големият страшен Вълк, оплези език и прохъхри:
– Накъде така, Червена Шапчице?
Червената Шапчица не отговори. Само повдигна леко покривалото на кошничката, измъкна оттам своя стар „Хеклер и Кох“ с полуавтоматичен затвор и дебалансирани куршуми, и с четири отсечени изстрела от упор отнесе във вихър от кървави пръски черепа на Вълка…

Сър Джон играе голф на ново игрище близо до магистралата Лондон – Манчестър. До него е икономът Джеймс, който носи торбата със стикове и напътства играта на негова светлост. След поредният удар топката изчезва зад дърветата и пада някъде на магистралата. Оттам се чува стържене на метал и глух удар.
– Джеймс, бихте ли проверили, какво става там?
Джеймс се връща след минута.
– Опасявам се, сър, че топката ви е улучила мотоциклетист. Понастоящем младежът е мъртъв, сър.
– И какво ме съветвате да направя в тази ситуация, Джеймс?
– Следващият удар да е малко по-вляво, сър.

Разговор между мутри:
– Абе, кой е тоя Моцарт?
– Един, който пише мелодии за мобифони.

Щирлиц вървеше към тайната квартира на пастор Шлаг. На прозореца й бяха подредени единадесет ютии.
– Навярно явката е провалена. – помисли си Щирлиц.