Киркор и Гарабед живеели на 8-ми етаж и редовно ходели при съседката над тях. За да не ги изненада съпругът, опъвали една рибарска мрежа на техния балкон. Ако някой позвъни на вратата – скачат през балкона в мрежата и се прибират у дома.
Един ден, когато Киркор е при Маргото, накой звъни, Киркор скача през балкона, Маргото отваря вратата – гледа Гарабед.
– Марго, кажи на Киркор да не скача, че отивам за риба и взех мрежата.

– Как мислиш, дали Ной е ловил риба по време на потопа?
– Не, нали е имал само два червея.

Английски лорд разсъждава:
– Вие, французите, нямате никакво чувство за такт. Влизате случайно в баня, в която се къпе жена, казвате: „Извинете!“ и затваряте вратата!
– А какво според вас трябва да се направи?
– Преди да затворите вратата трябва да кажете: „Извинете, господине!“.

Крали Марко се връща след многобройни победи над враговете у дома.
– Здравей мамо, здравей татко!
Гледа, баща му със синина под окото.
– Какво се е случило, тате?
– Абе, има тука в селото един, Пешо се казва…
– Да вървим, тате, при този Пешо за обяснение…
Отиват. Пешо седи на пейката пред вратата.
– Здрасти. Ти ли си Пешо? – пита Крали Марко.
– Аз съм
– Ти мен познаваш ли ме?
– Познавам те! Ти си Крали Марко, прославеният боец, най-силният мъж на света.
– А този, познаваш ли го? – пита Крали Марко и сочи баща си.
– Тоя ли гнусен педал? – крясва Пешо и тресва един по мутрата на бащата.
– Чакай бе! Ти, май не разбираш. Ти мен познаваш ли ме? – отново пита К.М.
– Да, познавам те! Ти си…
– А този, кой е? – отново посочва баща си К.М.
– А, този капут нещастен! – отново виква Пешо и набива един ритник на бащата.
– Спри бе! Ти мен познаваш ли ме? – отново подхваща К.М.
Тук бащата не издържа и тихичко иззад гърба на К.М. се обажда:
– Добре, Марко, да си вървим вече, че ми омръзнаха тия обяснения…

Среща Вълкът в гората Червената Шапчица. Веднага прави една страшна физиономия и ръмжи срещу нея:
– Давай!
– Ама, чакай, поне да се съблека…
– За кво си ми гола, ма! Виното и баницата давай…

Класическа ситуация – Трабант се удря в голям черен Мерцедес. Шофьорът на Трабанта е в ужас, но решава, че така и така е мъртъв, поне да си направи кефа. Изскача от колата, вади една манивела от багажника и започва да троши Мерцедеса. Чупи стъклата, огледалата, изкривява ламарините… Накрая оглежда, какво е направил, сяда в Трабанта и си заминава.
В Мерцедеса седят две мутри. Единият с мъка затваря провисналото си чене и казва:
– Ебаси, а представяш ли си, кво щеше да стане, ако ние го бяхме ударили тоя…

Иванчо ще се жени за Марийка в неделя, но в селото пльзнало слух, че Марийка няма путка. Тогава той ядосан отива при нея и я пита:
– Марийке ма, сватбата е в неделя, ресторанта е резервиран, музика съм поръчал а цялото село говори, че ти нямаш путка, вярно ли е?
– Как бе Иванчо, имам си бе, я виж отдолу.
Иванчо се навежда, след което бързо се изправя и пита:
– Ами то както се е размирисало ще изкара ли до неделя ма Марийке?

На един борец му казали, че е много доходно (пък и представително) да си влагаш парите в изкуство. И естествено, още на следващия ден, той веднага отишъл в една галерия и започнал да разглежда…
Гледа – от едната му страна всички картини имали цени в стотици хиляди левове, а тези от другата страна били значително по-евтини – само по няколко хиляди лева. Озадачен, той повикал управителя на галерията и се поинтересувал защо има такава голяма разлика в цените?
Собственикът му обяснил, че картините от ляво са на стари художници – класици, които вече не са между живите, и затова са толкова скъпи. А пък тези от дясно са на млади художници, които тепърва се утвърждават.
Тогава борецът казал:
– Дайте ми картините на младите художници, и от утре ги бройте и тях класици…

Мечо Пух отива при Прасчо и му казва:
– Искаш ли да отворим заедно търговска фирма?
– И какво ще правим – ще продаваме мед ли?
– Не, ще купуваме мед, а ще продаваме свинско.

Децата отиват на екскурзия да гледат строеж. Ръководителят на строежа им казва:
– Деца, сложете си каските! Ако ви падне някоя тухла на главите, направо ще ги размаже! А ако имате каска – няма проблем. Ето, миналата година тук беше един друг клас, една тухла удари едно момиче по каската и нищо му нямаше – само се усмихна и си продължи нататък.
Иванчо се обажда:
– Знам го това момиче. И досега си ходи с каската и се усмихва.