Блондинка говори със своя приятелка:
– Мога да си представя щъркелите да носят бебетата, но паяк да вдига кола – това хич не ми го побира акълът.

Три пияни блондинки се качили на такси. Шофьорът решил да се пошегува. Запалил двигателя, давал газ около три минути и като угасил колата казал:
– Пристигнахме!
Първата благодарила и изпълзяла през вратата.
Втората попитала, колко е сметката и платила.
Третата му треснала един зад врата:
– Другия път не карай толкова бързо, че щеше да ни пребиеш…

Мутри си говорят:
– Брато, моето гадже май е вампир.
– Ти па, няма такива работи. И к’во, налита на кръв или как?
– Още не, обаче я излових, че когато съм ял чесън, тя не ще да се целуваме.

Двама бивши мутри случайно се срещат:
– Ооо, брато! Какви времена бяха… Ко стаа, как я караш?
– Бива. Поизпрах парите от рекета и наркотиците. Сега съм уважаван бизнесмен. А ти с какво се занимаваш?
– Аз много харчих, не си правих сметка… И сега съм се хванал да бачкам – охранител в театъра.
– Колко пари изкарваш от това?
– 400 лв. на месец.
– Ааа, много малко, бе!!
– Ами така сме ние, хората на изкуството…

Сър Джон играе голф на ново игрище близо до магистралата Лондон – Манчестър. До него е икономът Джеймс, който носи торбата със стикове и напътства играта на негова светлост. След поредният удар топката изчезва зад дърветата и пада някъде на магистралата. Оттам се чува стържене на метал и глух удар.
– Джеймс, бихте ли проверили, какво става там?
Джеймс се връща след минута.
– Опасявам се, сър, че топката ви е улучила мотоциклетист. Понастоящем младежът е мъртъв, сър.
– И какво ме съветвате да направя в тази ситуация, Джеймс?
– Следващият удар да е малко по-вляво, сър.

Млада и красива девойка се жени за богат и много възрастен английски лорд. Естествено, както е обичаят в Англия, семейството спи в различни спални. Преди първата брачна нощ младоженката си мисли: „Дали ще дойде, или не…“. През това време на вратата се чука. Младоженката трепетно отговаря: – Влез!
Влиза лордът:
– Миледи, дойдох да изпълня съпружеските си задължения. Изпълнява ги лордът, пожелава й приятна нощ и отива в спалнята си. Девойката си мисли:
– Брей, да му завиди човек…
През това време на вратата се чука:
– Миледи, дойдох да изпълня съпружеските си задължения. Миледи е много изненадана, но лордът отново изпълнява съпружеските си задължения, пожелава й лека нощ и отива в спалнята си.
…..
Чукане по вратата. Миледи с ужас отговаря:
– Влез.
Влиза лордът:
– Миледи, дойдох да изпълня съпружеските си задължения.
– Но сър, за седемнадесети път тази вечер!.
Лордът сконфузено:
– Простете, склерозата…

Лорд Джон изпраща своя син – младия Тобиас – да учи в Оксфорд със следните наставления:
– Синко, на края на всяка учебна година ще изисквам от Вас да ми представяте подробен фининсов отчет за разходите Ви. И тъй като си спомням добре своите студентски години, ще Ви помоля да отчитате разходите си за веселби с леки жени в графата „За лов“.
На края на първата учебна година Тобиас изпраща на баща си подробен отчет, като в графата „За лов“ са отчетени 800 паунда.
„Още е млад – мисли си лорд Джон – простено му е.“
На края на втората година отчетът е почти същият, само в графата „За лов“ парите са вече 1500 паунда.
„Е – мисли си лорда – множко са, но се надявам малко по малко да започне да му увира главата.“
На края на третата учебна година Тобиас изпраща отчет като предишните два, като в графата „За лов“ освен малко повече от разходите за предната година има още едно перо: „За ремонт на пушката – 2500 паунда.“

Лорд Джон попада с един янки на северния полюс. Всеки започва да строи иглу, в което да се подслони. Американецът привършва своето, излиза и вижда, че лорда е построил три!!
– За какво, по дяволите са ти три иглута!?!
– Това първото е дома, в който ще живея – отвръща лорд Джон. – Това до него е клуба, в който ще ходя всяка вечер. А онова третото там е клуба, в който кракът ми никога няма да стъпи.

Английски лорд е седнал в кабинета си в Лондон и чете вестник.
Изведнъж неговият слуга връхлита в кабинета:
– Сър, Сър, Темза приижда.
Лордът възмутено го поглежда и строго му прави забележка:
– Джон, толкова години работиш при мене. Не знаеш ли как трябва да влизаш. Излез ако обичаш и влез както се полага.
Слугата се подчинил и излязъл. След десетина минути още по-бурно и по-разтревожен слугата отново връхлита.
– Сър, Темза приижда, ще ни залее.
– Джон, какво ти казах преди малко. Излез ако обичаш и влез подобаващо.
Джон излязъл. Минали няколко минути. На вратата се почукало. Лордът казал „Да, влез“. Слугата Джон, влязъл бавно и тържествено както го правел винаги, посочил към отворената врата и казал на лорда:
– Сър, Темза.

Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал с белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: „Когато лейди Мери ме види ще възкликне:
– Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна:
– Да, но аз Ви обичам!“
Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала:
– Сър Джон, аз Ви обичам!
– Да, ама я виж какъв зелен кон имам!