В първият ми работен ден, шефът ни казва:
– Оперативка, всеки вторник! Запишете си!!!
Един колега пита:
– Шефе, вторник с „в“ ли се пише, или с „ф?“
Шефа:
– Дообреее… оставетее… оперативка всяка сряда!

Събеседване за работа:
– И защо решихте да работите именно в нашата фирма?
– Тате, стига задава тъпи въпроси…

Пътували край пълноводна река мъж и жена в каруца. Край пътя от едната страна се простирали ниви.
– Косено е! – казал мъжа.
– Не-е-е, стрижено е! – заинатила се жената.
В това време конят се подплашил, каруцата се обърнала, жената паднала в реката и започнала да се дави.
– Кажи, ма, кажи, че е косено и ще те извадя! – провикнал се мъжа.
Потъвайки, жената си протегнала ръката със сетни сили над водата, свила в юмрук пръстите, изпънала показалеца и средния пръст и ги размахала като ножица.

Лекарят към съпругата на пациента:
– Мъжът ви нещо не ми харесва.
– И на мен, но пък децата много го обичат…

Този същият мозък, който сутрин ме убеждава, че трябва да се храня по-здравословно, сега ме тормози с:
– К’во ще кажеш за бира с кюфтета?

На министърът му докладвали, че българите масово тръгнали да мигрират. Решил сам да провери. Отива на Терминал 2 – опашка. Доближава се и опашката се разбягала. Министърът се почесал по темето и се махнал. По-късно същия ден решил да се върне и гледа пак – опашка. Пак се доближил – народа пак се разбягал. Успял да хване само някакъв пенсионер, който не можел да тича. И го пита:
– Защо бягаш бе, старче?
– А бе бях тръгнал да бягам, ама като видях, че и ти си тръгнал да бягаш си викам „Що па да бягам?!“

Когато жена ми си тръгна, ми беше малко тъжно и самотно в началото. След това си взех куче, купих си мотора, за който винаги съм мечтал и накрая опънах съседката, на която отдавна и се каних. Животът ми просто се нареди, но сега започвам да си мисля, че когато жена ми ще се върне ще съм много прее*ан.

Виждат се двама приятели от гимназия, 20 години след завършването:
– О, Марче, кво става? Как си?
– О, ами Пешо заминах за Германия, ожених се, работя в немското БАН, три деца, едното го приеха в Харвард на 3 годинки още. А при теб?
– Епа, отивам си платя интернета!
– А иначе?
– Е иначе ще го спрат.

В съседната пробна:
– Ела де, стига си ходил насам натам! Излезли сме заедно! Я кажи, добре ли ми стои тази рокля? – нервно пита момичето.
– Ами… как да ти кажа… не съм сигурен! – казва той.
– Оххх, за нищо не ставаш, Иване! Кажи ми харесва ли ти или не! Просто е! – нервничи тя.
– Не, не ми харесва как ти стои…
– Заради цвета ли?
– Не, защото си дебела…