Забива мъжът гвоздей в стената, закача огледалото и го пробва дали е стабилно.
Жена му стои до него и го пита:
– Е защо само един гвоздей?
– Един е достатъчен.
– Ама производителят е направил 2 дупки – трябва и двете да се ползват.
– Хайде да ми го кажеш това пак, като си легнем.

Иванчо решил да послуша съвета на майка си:
– „Учи сине, за да не работиш“.
Сега е служител в общинска администрация и, наистина, не работи.

Един чукча искал да отиде до Москва. Отишъл при Вожда да попита дали си заслужава и Вожда:
– Мдаааа! Само аз съм ходил в Москва. Голям град, с огромни улици, площади… Значииии, тръгваш на юг, след една седмица завиваш на дясно, след още една седмица, завиваш на ляво и след още една седмица ще видиш нещо като стълба на земята. Това са релси, а по тях върви влака – сядаш и чакаш. Като мине влака се качваш и отиваш в Москва. После по обратния ред. Тръгнал чукчата, вървял 3 седмици и стигнал до релсите, но пообъркал нещата и седнал на самите релси да чака влака. Влакът наближил и „Туууу, тууу“ (свирил му да се махне) и го ударил. Ама чукчата корав. Шест месеца лежал в болница в Москва и се оправил съвсем. После разгледал де що има и се прибрал. Събрали се в голямата землянка, а той с осанка на естествоизпитател сред аборигени им заразказвал за Москва. Точно тогава на печката засвирил самовара (варили чай). „Туууу, тууу“ свирил самовара. Чукчата скочил, грабнал един огромен тиган и… пата-кюта – направил самовара на ваденка. Направо го размазал. Всички го зяпали учудено, той изтрил потта от челото си и казал:
– Такива (и посочил остатъците от самовара) трябва да се убиват докато са малки!!! Защото после „Тууу, тууу“ и 6 месеца си в болница в Москва…

Щанд в МОЛ-а за подаръци.
Господин към продавачката:
– Госпожице, колко струва онзи червен плюшен г*з? Да, този, големият, на горния рафт…
– Много Ви моля, Господине! Това е сърце за Св. Валентин!
– Госпожице, аз съм кардио-хирург от 30 години и като казвам, че не е сърце, а е е г*з – повярвайте ми.

Красива, но глупава студентка се явява на изпит при професора. Била облечена в много предизвикателно облекло. Той и задал въпрос, но тя нищо не знаела. Тогава професора и предложил:
– Вижте какво колежке. Мога да ви предложа две неща. Или нов въпрос, или… среща. Изберете си?
– О-о-о, избирам срещата, разбира се! – усмихнала се палаво студентката.
– Ами добре тогава. Ще се срещнем отново на есен.

Пътуват във влака Поручик Ржевски и генерала. Генералът, мръщейки се от разнасящата се смрад пита:
– Поручик, вие сменяте ли си чорапите?
– Сменям ги… – отвърнал поручика.
– За водка.

Пациент се оплаква на психиатъра:
– Докторе, напоследък не мога да ям, не мога да спя, не мога да работя нищо, непрекъснато съм изнервен и притеснен… Безпокои ме състоянието на Българската народна банка…
Психиатърът се усмихва.
– Няма никакво основание за тревога. Разберете, няма никаква Българска народна банка, тя е само във фантазиите ви, халюцинация, бълнуване, среднощен кошмар…