Мъж влиза в бръснарница и пита бръснаря колко ще трябва да чака за едно подстригване.
– Около 2 часа. Мъжът излиза, връща се след седмица и задава същия въпрос.
В бръснарницата има клиенти и бръснарят отговаря:
– Около 2 часа.
Мъжът пак си излиза, но това се повтаря вече няколко седмици. Когато това става за шести пореден път и той пак си излиза, бръснарят се обръща към един от клиентите си:
– Бил, моля те, следвай тая откачалка и ми кажи къде ходи и какво прави.
След 15 минути Бил се връща и се хили като луд. Бръснарят го пита:
– Защо се хилиш? Къде ходи откачалката?
– Ходи до апартамента ти.

Колата на една жена се разваля на пътя. Тя спира някакъв таксиметров шофьор и го моли да и помогне. Таксиметраджията се навежда над двигателя, а жената наднича през отворения капак и подпитва:
– Какво става? Голяма ли е повредата?
– Госпожо, как да ви обясня. Ако тази кола, беше кон, щях да ви посъветвам да го застреляте…

Скоро имах рожден ден… Събудих се сутринта, загледах очаквателно жена ми, но очевидно беше забравила… Децата също бяха забравили… Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
– Добро утро шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
– Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
– Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
– Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други! А аз седях на дивана… чисто Гол!

– Сине, ела сега да пийнем по една ракия.
– Ама, тате, малък съм още!
– А бе, малък. Аз съм голям… ама заедно написахме домашното!

Исках да постъпя на работа в правителството и отидох на събеседване:
– Какво умеете да правите?
– Танцувам добре, играя футбол, мога да пия!
Не ме взеха. Казаха, че това място вече е заето!

След бурна нощ младеж и девойка разговарят:
– Зайо?
– Да, мечо?
– Ще направиш ли кафенце, сърчице мое?
– Разбира се, злато.
– Знаеш ли, къде стои, пиле?
– Естествено, съкровище!
В този момент и двамата се втренчват един в друг:
– И ти не се сещаш как се казвам, нали?!

В кабинета на доктора влиза 80 годишен старец.
– Докторе за медицинско, че другата седмица се женя.
– Чудесно, а на колко е булката?
– На 20 години.
– Длъжен съм да ви предупредя, че честото правене на с*кс може да има летален изход!
– Бе докторе, ако умре, пак ще се оженя!

Из дневник на един обикновен руснак:
– „Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.

В хола, на стената бил закачен арбалет.
Синът пита:
– Тате, това оръжие, какво е?
– Сине, това е старинно оръжие. – отговорил бащата
– Хайде да го изпробваме?
Бащата се съгласил. Заредил арбалета и стрелата изхвърчала през прозореца и на двора.
– Сине, тичай да донесеш стрелата, а аз отново ще заредя.
Синът се връща след известно време.
– Тате имам две новини за теб. Една лоша и една много лоша. С коя да започна?
– Давай лошата.
– На съседа х*я е пробит.
– А, другата?
– И на мама двете бузи…